Лъчетерапията

Химиотерапията представлява използване на различни химични вещества, които се прилагат чрез инжекция или през устата и цели ликвидиране на остатъчни ракови клетки, които операцията не е успяла да отстрани. Тези химични вещества имат свойството да атакуват бързо делящи се клетки във вашето тяло, каквито са най-често раковите клетки. По този начин те откриват зони с повишен клетъчен растеж, свързват се чрез различни механизми към делящите се клетки и ги унищожават. Тъй като клетъчното делене има особености, се прилагат различни режими, които целят както да унищожат клетките, така и да предизвикат минимални странични реакции във вашето тяло.
Има най-различни режими според лекарствената комбинация и стадия на рака. Сериите са четири, шест или осем, разделени през три-четири седмици. Непрекъснато навлизат нови продукти,
които имат оптимизирани схеми. Между отделните серии се пра-ви почивка, през която тялото ви се възстановява от страничните ефекти на медикаментите.

След една-две серии на химиотерапия ще има дни, в които ще сте енергична и жизнена, и дни, в които ще се уморявате и ще искате повече да си почивате. Понякога ще имате променен апетит. Трябва да се пазите и от инфекции, тъй като броят на белите кръвни телца, които се борят с инфекциите, намалява при химио-терапия.
Повечето пациенти с назначена химиотерапия съобщават за оредяване или частична загуба на коса. Това зависи от типа медикаменти, които са ви назначени. След приключване на химиоте-рапията косата ще се възстанови в значителна степен.

КАКВИ СТРАНИЧНИ РЕАКЦИИ МОГАТ ДА СЕ ОЧАКВАТ?
Химиотерапията е насочена към бързо делящи се клетки. Освен раковите подобни клетки в тялото са: корените на космите, лигавицата на червата, клетките в костния мозък, клетки на кожа-та, яйчниците. Въздействието на медикаментите и върху тези клетки е причина за наблюдаваните странични ефекти. Най-честите странични реакции са различни при различните медикаменти загуба на коса, афти в устата, анемия. По-редки са сърдечните оп-лаквания. Могат да ви безпокоят:
• метален вкус в устата, гадене, промени в апетита, промени в месечния ви цикъл (понякога менопауза), по-рядко цистит;
• понякога чернодробни оплаквания;
• диария, пигментни промени в кожата;
• алергични реакции, болки в ставите, неврологични оплаквания - отпадналост, сковаване, «мравучкане»;
• подуване на краката, задържане на вода в белия дроб (рядко). Голяма част от тези странични ефекти ще отминат, след като приключите курса на химиотерапията.

ЗА ЛЪЧЕТЕРАПИЯТА.Тя е локално лечение, което се прилага след лумпектомия (локално съхраняващо лечение, което запазва по-голямата част от гърдата, като се отстранява само туморът) и по-рядко - след мастектомия (хирургично отстраняване на млечната жлеза при малигнено заболяване на органа). Представлява високоенергийни рентгенови лъчи, които точково атакуват зоните на евентуални неунищожени ракови клетки. Тези лъчи действат смъртоносно на ДНК-структурите на раковите клетки, като не им позволяват делене.

Прилага се обикновено четири седмици след операцията. Има няколко седмични схеми, при които дозирано се облъчва гърдата. Дозата, която получавате, е съобразена така, че да има минимални странични ефекти.
Страничните ефекти са локални кожни реакции. Те включват сърбеж, зачервяване, сухота и лющене на кожата. Степента на реакцията е много индивидуална. Кожната реакция може да про-дължи до две седмици след края на лъчетерапията.

Понякога може да е налице отпадналост. Тя е според броя на дозите лъчетерапия, но ще отшуми след края на лечението.

Повечето ефекти на лъчетерапията са временни. Някои жени усещат гърдите си по-твърди след тази процедура.

Рак на шийката на матката

Какво представлява всъщност ракът на шийката на матката?
Ракът на маточната шийка е злокачествено заболяване, което се развива в шийката – част от матката, която е отворена към влагалището. Ракът се развива, когато клетките на маточната шийка покажат отклонения от нормата и растежът им излезе извън контрол. Като всяко злокачествено заболяване и ракът на маточната шийка има способността да прониква в околните тъкани и да се разпространява по цялото тяло чрез кръвния поток или лимфната система. Този процес се нарича метастазиране.

Какви са първите му симптоми? Как и кога една жена разбира, че е болна?
Обикновено ракът на маточната шийка расте бавно. Преканцерозните изменения и ранния рак на маточната шийка може да протичат, без да причиняват болка или други изявени симптоми. Ето защо е много важно редовно посещение при специалист -гинеколог и вземането на цитонамазка (процедура, при която клетките от маточната шийка се гледат под микроскоп за изменения). При напредване на заболяването може да се появят един или няколко от следните симптоми – необичайно кървене от влагалището (което може да бъде между два нормални месечни цикъла, кървене след полов контакт, кървене след менопауза и др.), засилване на вагиналното течение, болка в областта на малкия таз и по време на полов контакт. Трябва да се има предвид, че много често, обикновени инфекции или други здравни проблеми могат да причинят същите симптоми. Ето защо е много важно редовното посещение при специалист.

Какви са процедурите, за да се установи този вид рак и защо към момента няма задължителни безплатни профилактични прегледи за българските жени?
Ако жената има симптоматика или резултатът от цитонамазката показва отклонения от нормата, лекуващият лекар ще прецени какъв метод може да се приложи, за да се уточни или постави диагнозата. Най-често се прави повторна цитонамазка, изследване за човешки папиломен вирус (HPV – най-честият причинител на рака) или по-подробно изследване на маточната шийка. Това става със специален апарат, наречен колпоскоп (специален микроскоп), с помощта на който се прави оглед отблизо на шийката. Тази процедура не причинява допълнителен дискомфорт, тъй като уредът остава извън влагалището. Ако лекарят забележи отклонения от нормалния колпоскопски образ, той може да вземе малко парченце тъкан от шийката. Този метод се нарича биопсия. Материалът се изпраща в лаборатория и се изследва под микроскоп. В зависимост от резултата от изследването лекарят ще прецени по-нататъшното поведение или лечение.
Задължителните профилактични прегледи са част от т. н. Национална програма за организиран масов скрининг. Тъй като в България скринингът за рак на маточната шийка не е въведен задължително, затова и профилактичните прегледи не са такива.

В какъв стадий трябва да бъде открит рака на шийката на матката, за да бъде проведено своевременно успешно лечение и да се запази животът и здравето на жената?
Колкото по-рано се открие рака на маточната шийка, толкова по-успешно ще бъде лечението. Своевременното откриване на рака, в най-ранните му стадии и правилно проведеното лечение водят до почти сто процента излекуване. Още по-добре е ако се открият и лекуват онези преканцерозни изменения и състояния, които могат да доведат до рак.

Как се лекува ракът на шийката на матката понастоящем в България?
Ракът на маточната шийка най-често се лекува оперативно. Други методи на лечение са лъчетерапията и химиотерапията. Понякога се налага да се приложи повече от един метод на лечение, но това се преценява от екип специалисти, които в зависимост от състоянието и стадия на заболяването изготвят диагностично-терапевтичен план на поведение. Независимо от проведеното лечение всяка жена с доказан рак на маточната шийка трябва да се диспансеризира и да се проследява периодично – в началото всеки месец, после на три и шест месеца и т. н., докато е жива.

Каква е статистиката към момента в България? Колко жени са заболели и колко от тях са излекувани?
Данните от Националния раков регистър показват, че ежегодно с рак на маточната шийка в България се диагностицират над 1000 жени, а смъртните случаи са около 350 на година. Изходът от лечението зависи, както вече казах по-горе, от общото състояние на организма, стадия и характера на рака, придружаващите заболявания и други фактори, които оказват влияние върху лечението и прогнозата.

На каква възраст основно са пациентките с това заболяване?
Най-засегната възрастова група е на 40-49 годишните, но през последните години зачестяват случаите с рак на маточната шийка и след 30-годишна възраст