• Бучиниш (отровно растение). Приготвя се спиртна настойка от растението. Взема се 70-процентен спирт. Съотношението е 1:3 (бучиниш : спирт). Тази настойка престоява 21 дни, като съдът периодично се разклаща. А ето каква е най-универсалната методика на приемане: започва се с една капка, всеки ден се прибавя по още една, докато се стигне до 40. След това 40-те капки започват да се намаляват с по една, докато се стигне до само една. Настойката се приема веднъж на ден, сутрин на гладно заедно със 100 мл вода.
•Смес от билки: 40 г змийско мляко, 5 г валериана, 10 г страхлив-че, 40 г дива мащерка, 10 г сладник, 40 г бял равнец, 40 г жълт кантарион, 20 г глухарче, 30 г живовлек,
20 г овчарски босилек, 15 г имор-тела, 20 г корени от репей. Една супена лъжица от тази смес се вари с чаша вода. Сместа ври само 1-2 минути. След това се прецежда. Изпива се през деня на части. От нея се пие в продължение на 3 месеца, след което се прави двуседмична почивка. Тя се налага, за да не се получи привикване към билките. След това лечението продължава.
•Като допълнително средство си пригответе следната смес: килограм и половина мед, 850 мл вино и 850 мл сок от алое. Всички съставки се смесват и сместа леко се затопля. Престоява 5 дни. От нея се приема по една чаена лъжичка 4-5 пъти на ден, и то само през първите 5 дни. След това вече приемът е по една супена лъжица по-дълго време, докато сместа свърши.
•За впръскване можете да използвате настойка от евкалипт -една чаена лъжичка на една чаша вода. Сместа ври 30 минути, след това се прецежда и тогава се впръсква във влагалището.
•За спиране на болката може да се използва лайкова настойка във вид на микроклизми. Такива клизми е най-добре да се правят преди сън.
Приемането на тези настойки, билковите смеси и впръскването трябва да се правят паралелно. Практиката показва, че само комплексното лечение е ефикасно.
И не на последно място, трябва да се имат предвид тежестта на заболяването, особеностите на организма и възрастта.
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ХРАНИ БОЛНАТА ОТ РАК?
Голямо значение при лекуването на болната от рак жена има начинът на хранене. От менюто трябва да се изключат следните продукти: захар, солени и мазни храни, спиртните напитки, лютивите и пушените продукти, както и сланината. Ограничете употребата на млечни продукти, на сол и сладки плодове.
Основното хранене на болната трябва да бъде: зърнени продукти, най-добре пълнозърнест хляб, сурови или задушени плодове, натурални сокове - от цвекло, морков, ябълки, тиква.
При рак на матката непременно включете в менюто си черничеви плодове (дуди), зелен чай, плодове от червена калина, бобови храни.
понеделник, 27 юни 2011 г.
РАК НА МАТКАТА. КАК ДА ГО РАЗПОЗНАЕМ
От него основно боледуват жени от 40 до 50-годишна възраст. Това заболяване може да бъде предшествано от липоза, аденоматоза, хиперплазия на лигавицата на матката, ерозия на шийката на матката, фибромиома на матката.
Други причини могат да се окажат хормоналните нарушения, честата смяна на половите партньори, занемарени и недолекувани възпалителни процеси на половите органи, травми, аборти.
Основните симптоми на рака на матката са обилно бяло течение, кръвоизлив и болки ниско в корема. С повишено внимание към такива симптоми трябва да се отнасят възрастните жени или такива, които страдат от нарушена обмяна на веществата, нарушена функция на черния дроб, както и жени със захарен диабет.
Болки се появяват по-късно, когато вече болестта се е развила, туморът е започнал да расте в коремната кухина и да притиска околните тъкани и органи.
В ранен стадий на развитие болестта обикновено се съпровожда с отделяне на слузесто-гнойни секрети. Те предизвикват сърбеж и дразнене. Могат да се появят след по-тежко физическо натоварване, след дефекация. Не е изключено да се появи и кървене, което може да бъде оскъдно, но може да бъде и обилно. Освен това може да бъде периодично или постоянно.
Други признаци при рак на матката могат да бъдат нарушаване на менструалния цикъл, увеличаване или намаляване продължителността на менструацията, често уриниране и болки при уриниране. Това означава, че туморът е започнал да прониква в пикочния мехур.
В ранен стадий обикновено е трудно да се направи диагностика на рак на 'матката. Затова нашият съвет е всяка жена над 40-годишна възраст поне веднъж, а още по-добре два пъти в годината да посещава гинеколог.
Лечението на рака на матката се основава на следните принципи:
•прочистване на червата: съдържанието в дебелото черво става причина за интоксикация, а тя винаги е помагала за развитието на тумори;
•спазване на диета: от менюто се изключват продукти, които провокират рак на матката и се включват такива, които потискат раковите клетки;
•основно лечение: приемане на противоракови препарати - смес от билки, настойки и отрови;
•приемане на препарати за прочистване на кръвта и укрепване на имунитета след прекараната операция;
•химиотерапия и облъчване, външно използване на настойки във вид на впръскване, тампони и клизми.
Други причини могат да се окажат хормоналните нарушения, честата смяна на половите партньори, занемарени и недолекувани възпалителни процеси на половите органи, травми, аборти.
Основните симптоми на рака на матката са обилно бяло течение, кръвоизлив и болки ниско в корема. С повишено внимание към такива симптоми трябва да се отнасят възрастните жени или такива, които страдат от нарушена обмяна на веществата, нарушена функция на черния дроб, както и жени със захарен диабет.
Болки се появяват по-късно, когато вече болестта се е развила, туморът е започнал да расте в коремната кухина и да притиска околните тъкани и органи.
В ранен стадий на развитие болестта обикновено се съпровожда с отделяне на слузесто-гнойни секрети. Те предизвикват сърбеж и дразнене. Могат да се появят след по-тежко физическо натоварване, след дефекация. Не е изключено да се появи и кървене, което може да бъде оскъдно, но може да бъде и обилно. Освен това може да бъде периодично или постоянно.
Други признаци при рак на матката могат да бъдат нарушаване на менструалния цикъл, увеличаване или намаляване продължителността на менструацията, често уриниране и болки при уриниране. Това означава, че туморът е започнал да прониква в пикочния мехур.
В ранен стадий обикновено е трудно да се направи диагностика на рак на 'матката. Затова нашият съвет е всяка жена над 40-годишна възраст поне веднъж, а още по-добре два пъти в годината да посещава гинеколог.
Лечението на рака на матката се основава на следните принципи:
•прочистване на червата: съдържанието в дебелото черво става причина за интоксикация, а тя винаги е помагала за развитието на тумори;
•спазване на диета: от менюто се изключват продукти, които провокират рак на матката и се включват такива, които потискат раковите клетки;
•основно лечение: приемане на противоракови препарати - смес от билки, настойки и отрови;
•приемане на препарати за прочистване на кръвта и укрепване на имунитета след прекараната операция;
•химиотерапия и облъчване, външно използване на настойки във вид на впръскване, тампони и клизми.
петък, 24 юни 2011 г.
Кафето понижава драстично риска от рак
Кафето може да се окаже важно за борбата срещу различните видове рак, развиващи се в устата.
Изследване на японски учени показва недвусмислено, че хората пиещи поне по една чаша кафе дневно са изложени на много по-малък риск от рак на устата в сравнение с онези, които не пият кафе.
Учените са използвали данни събрани при обширни изследвания на хранителните навици на национално ниво, включително и отчитащи консумацията на кафе – особено честотата на употреба на различни храни. Хората са дали и информация за фамилната си обремененост от заболявания, физическо състояние, професия и образователен ценз.
Участвали са повече от 30 000 души на зряла възраст в продължение на 13 години. Били са описани сред тях и 157 случая на рак в областта на устата, фаринкса и хранопровода.
Изводите от изследването показват, че консумацията на поне 1 чаша кафе дневно понижава риска от развитието на рак двойно в сравнение с хората, които не пият кафе.
Интересен е също така и фактът, че тази тенденция се запазва без оглед на пола, а и при хора с повишен риск, каквито са пушачите и пиещите алкохол.
неделя, 12 юни 2011 г.
Карциномът на езика се лекува, ако се “хване” навреме
Езикът е изключително достъпен орган и всеки човек може да си го види. Проблемът е, че дори когато имат оплаквания, хората чакат по 2-3 месеца, преди да отидат на лекар. А карциномът на езика се развива много бързо и е агресивен.
Около 80 на сто от пациентите с карцином на езика у нас се диагностицират в третия и четвъртия стадий на заболяването, когато лечението е трудно и изходът е неблагоприятен.
Статистиката показва, че 55% от туморите в устната кухина са на езика. Рискови фактори са тютюнопушенето, злоупотребата с концентриран алкохол, някои травми. Инфектирането с папилома вирус или развалените зъби също могат да са причина за злокачествени изменения.
Най-често ракът на езика се среща във възрастта между 40 и 60 години. Около една пета от хората с такава диагноза са на възраст под 40 години, като общата тенденция е към “подмладяване” на заболяването. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените, но пациентите от женски пол стават все повече.
Лечението на рака на езика е чрез лъчетерапия, оперативно или комбинирано прилагане на двата метода. Проучване, обхващащо 112 случая на пациенти, показва, че 8 от тях са преживели повече от 5 години, което означава, че са напълно излекувани. До 5 години са преживели 14 души, до 3 години - 20.
Малкият брой излекувани се дължи преди всичко на късно поставената диагноза. Неблагоприятен фактор може да бъде и специфичното разположение на тумора. Особено неблагоприятно се развива заболяването при рак на задната част на езика. Шийните метастази също предполагат лоша прогноза.
Основна пречка пред ранното диагностициране на рака на езика е подценяването на проблема.
Същевременно няколко седмици забавяне може да се окажат фатални.
Много често първите симптоми се пропускат, болните смятат, че имат афти и не се обръщат към специалист. Най-често пациентите идват в третия стадий, а тогава лечението е много трудно.
Въпреки че карциномът на езика се среща сравнително рядко, недопустимо е хората да се отнасят небрежно към първите му симптоми, тъй като при късна диагноза шансовете за излекуване са минимални, докато при навременно лечение прогнозата е добра.
Затова при всяко дразнене, болка, неприятно усещане, бучка, както и промяна във външния вид на езика, трябва да се потърси лекарски съвет, ако всичко това продължи повече от 10 дни.
понеделник, 28 март 2011 г.
Лечение на рак на гърдата
Фактори, които влияят върху лечението и прогнозата
- Дали опасността от далечно разпространяване на рака е голяма или малка?
- Какво би могло да се направи, за да се намали тази опасност.
Рутинно се използват три отличителни белега на рака на гърдата:
-
- Дали ракът се е разпространил или не се е разпространил в лимфните възли на подмишницата (и в колко от тях).
- Големината на първичния тумор.
- Дали туморът е чувствителен към хормони (естроген – рецепторен тест и прогестерон – рецепторен тест).
Оперативно лечение
Мастектомия
Операцията, при която се отстранява цялата гърда (включително и зърното), се нарича мастектомия. В повечето случаи ще бъдат отстранени и някои от лимфните възли в подмишницата, за да бъдат изследвани дали ракът се е разпространил в тях или не. Нейните варианти зависят и от това дали и кои именно части от мускула се отстраняват. Поради цялостното отстраняване на гърдата, в повечето случаи не се налага провеждане на радиотерапия след операцията. Понастоящем в много ракови клиники след мастектомията може да бъде направена една втора операция, чиято цел е да възстанови външния вид на гърдата.
Частична мастектомия
В много случаи е възможно ракът да бъде отстранен, а също и малко от околната тъкан, без да се уврежда цялата гърда. Тази операция се нарича частична мастектомия а понякога и сегментна мастектомия. Обикновено при такава операция зърното остава незасегнато в повечето случаи трябва да се направи отделен разрез, за да се вземат проби от лимфните възли в подмишницата. Нещо повече, след направена частична мастектомия е наложително да се проведе и радиотерапия, за да се намали опасността от повторна местна поява на раковото образувание.
Радиотерапия
Радиотерапията е важна част от лечението. Резултат се постига само на мястото, където прониква радиацията. Може да бъде ефективна и полезна при рак на гърдата, при който има вероятност от повторна поява на същото място. Обикновено се препоръчва на всички пациентки с частична мастектомия, и на някои пациентки с пълна мастектомия. Обикновено лечението изисква ежедневни сеанси, пет дни седмично, в продължение на четири–пет седмици.
Съпътстваща терапия
Лечението провеждано с цел да бъде намалена опасността от далечно разпространяване на рака, се нарича съпътстваща (адювантна) терапия. Какъв точно вид съпътстваща терапия ще бъде препоръчана зависи от три неща:
- дали вече сте изкарали менопаузата или все още имате менструални цикли;
- дали при тестуване ракът е показал, че в него има хормонални рецептори;
- в зависимост от собствените ви усещания и предпочитания, когато можете да избирате между няколко предложения
Лимфни възли, засегнати от метастази
1. Ако вече сте минала през менопаузата (тоест, ако сте пост–менопаузална жена), и ракът притежава хормонални рецептори, обикновено се прилага хормонална терапия;
2. Ако сте след-менопаузална жена, но ракът няма в себе си хормонални рецептори, обикновено се препоръчва химиотерапия.
3. Ако все още не сте в менопауза (тоест, ако сте пред–менопаузална жена), то вероятно ще ви препоръчат химиотерапия.
Хормонална терапия
Най–често използваното средство са таблетките, наречени тамоксифен. Приемът е по една таблетка дневно в продължение на няколко години. Странични ефекти – най–разпространеният проблем са горещите вълни, подобни на вълните по време на менопауза. При някои пациентки се наблюдават моменти на прилошаване с позиви за повръщане, а при други увеличаване на теглото. Налице са отпадналост и чувство на умора.
Химиотерапия
1. При менопаузалните пациентки, когато са били засегнати и лимфните възли, най–често се препоръчва химиотерапия с комбинация от три лекарства, под формата на инжекции и на таблетки – циклофосфамид, метотрексат и 5–флуороурацил (CMF) или техни по-съвременни аналози.
Страничните ефекти от CMF са: леко прилошаване след поставяне на инжекцията, по–голяма податливост на инфекции, склонност към напълняване и известна вероятност (в един от пет случая) косата да опада, докато трае терапията (като косата отново пораства няколко месеца след прекратяване на лечението).
1. Ако сте след–менопаузална и откритият при вас рак не е носител на хормонални рецептори, вероятно ще ви бъде препоръчана друг вид химиотерапия – адриамицин или негов аналог. Почти винаги предизвиква опадане на косата, но то е само временно.
сряда, 16 март 2011 г.
Лечение на дребноклетъчния рак на белия дроб
единият вид е дребноклетъчен рак на белия дроб , а другият недребноклетъчен карцином на белия дроб, който се среща по-често.
Основната причина за поява на белодробен карцином и няма да ми омръзне да го повтарям е ТЮТЮНОПУШЕНЕТО. Най-застрашени са дългогодишните пушачи - над 10 години стаж и над 10 цигари дневно, както и пасивните пушачи. Риска от поява на рак на белия дроб при тези хора е десетократно по-висок от непушачите. Ако се спрат цигарите, след 10 години риска при тези хора се изравнява както при непушачите. За да го запомните по-лесно “Правилото на десетките” - над 10 години пушене, повече от 10 цигари дневно = 10 пъти по-висок риск от рак на белия дроб! Спирането на цигарите след 10 години води до изравняване на риска!
Разбира се има и други фактори, чието наличие води до по-голям риск за развите на белодробен карцином. В някои производства, повечето от които по света вече са обезопасени, а в България и закрити, като уранодобива, работа с азбест и др. риска от това заболяване е по-висок.
Химиотерапия - това е основен метод за лечение на този вид рак. Най-често се използват комбинация от цитостатици включващи задължително платинов препарат. Обикновенно се провеждат курсове / цикли/ химиотерапия пред 21 дни, след 4 цикъл се прави оценка на ефекта на лечението./ контролна рентгенова снимка или скенер/
Лъчетерапия - е метод който допълва ефекта на химиотерапията. Прилага се след химиотерапия като цели допълнително намаляване на тумора или предотвратяване на рецидив след пълно стопяване на тумора от ХТ. Важно приложение е профилактичното облъчване на главният мозък за да се предотврати появата на метастази.
Хирургичен метод - има ограничено приложение поради бързото делене на туморните клетки и ранното метастазиране.
Ранното откриване на рака на белия дроб е трудно по няколко причини: симптомите се появяват късно и често се препокриват с проблеми, с които повечето пушачи са свикнали /кашлица, задух/.
Най-често ранното отриване е случайно, при напревено по друг повод рентгенова снимка при липса на особени оплаквания или симптоми.
По показателни, но късни симптоми са - упорита и постоянна болка в гърдите- осовено ако се усеща на едно и също място няколко дни или седмици, упорита кашлица с храчки примесена с кръв; недостиг на въздух, понякога тумора предизвиква събиране на течност около белите дробове - плеврален излив. Ако тумора блокира някои от дихателните пътища, често се стига до инфектиране на онази част от белия дроб, която е с нарушен кислороден достъп и се развива пневмония - т. нар. - мантелна пневмония.
Тумора може да предизвика общи симптоми - загуба на тегло, отпадналост и умора. Загубата на тегло е важен фактор, определящ прогнозата при това заболяване.
Разсеиките /метастазите/ най-често проникват в лимфните възли на медиастинума - това е областта разположена между белите дробове и сърцето, лимфните възли в подмишниците, надключието и долната част на врата.
В редки случай, когато тумора се разрастне в големите вени в медиастинума и блокира техния отток се наблюдава бързо подуване на лицето, ръцете и горната част на гърдите.
В по-късен стадий рака може да се разпространи в по-отдалечени органи - черен дроб, кости и мозък.
вторник, 15 март 2011 г.
Карцином на стомаха - епидемиология, етиология и класификация
На латински език: Carcinoma ventriculi.
На английски език: Stomach cancer.
Епидемиология: Стомашният карцином се среща по-често в Япония и Китай, докато в Западна Европа и САЩ разпространението му е по-ниско. У нас заболеваемостта е 24,6/100 000 население. Мъжете боледуват два пъти по-често. Обикновено възниква след 50-годишна възраст, но в 10% от случаите се среща и по-рано – между 30-40-годишна възраст.
Етиология: За възникването на стомашния карцином значение имат следните фактори:
I. Екзогенни фактори:
1. Голямо значение има начина на хранене. Роля играят пушените, пържените, богатите на подправки и холестерол храни, алкохол, тютюнопушене, съхраняването на продуктите в пластмасови опаковки, оцветители в хранителните продукти, храни съдържащи нитрати. Специфични канцерогени са: нитрозамин, бензпирен, нитростилбен и афлатоксин.
2. Ахлорхидрията благоприятства развитието на бактерии в стомаха, които редуцират съдържащите се в храната нитрати до нитрити и оттам до нитрозамини.
3. Значение има и Helicobacter pylori – инфектираните с него носят 6 пъти по-висок риск за развитие на стомашен карцином.
4. Повишената минерализация и високото съдържание на цинк, мед, желязо и хром във водата предразполагат развитието на заболяването, докато повишеното консумиране на доматен сок, пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти има предпазно влияние.
II. Ендогенни (генетични) фактори: Заболеваемостта е 2-3 пъти по-висока всред родственици но болни от стомашен карцином. Боледуват предимно носителите на кръвна група А и хора с потисната имунна защита.
Заболявания, повишаващи риска от карцином на стомаха:
1. Аденоматозни полипи на стомаха.
2. Болест на Менетрие – гигантски хипертрофичен гастрит.
3. Хроничен атрофичен автоимунен гастрит (тип А) с продължителност 15-20 години.
4. Хроничен гастрит тип В, предизвикан от H. pylori.
5. Пернициозна анемия поради наличието на атрофичен гастрит.
6. Малигнизиране на доброкачествена стомашна язва.
7. 15-20 години след стомашна резекция.
Класификация: В зависимост от начина на туморния растеж се различават два типа рак на стомаха:
1. Дифузна форма – тумор с инфилтративен растеж и лошо отграничен. Има склонност към ранно метастазиране и е с по-лоша прогноза.
2. Чревен тип – тумор с екзофитен (полипоиден) растеж и добре отграничен. Има по-благоприятна прогноза.
Стомашният карцином най-често се локализира в антрално-пилорната част, после в корпуса, по малката кривина, в кардията и по голямата кривина.
Макроскопските форми на стомашния рак са:
1. Полипоидна (екзофитна) – лежи на широка основа и расте към лумена на стомаха.
2. Улцерозна (паничковидна).
3. Инфилтративна скирозна
а) ограничена - тип пясъчен часовник
б) дифузна подформа, обхващаща част или целия стомах (linitis plastica)
4. Смесени форми.
Хистоморфологично карциномите на стомаха биват: аденокарцином (папиларен, тубуларен, муцинозен, тип “пясъчен часовник”), аденосквамозен карцином, недиференциран карцином (медуларен, скирозен), некласифицируем.
По степен на зрелост на клетките аденокарциномът бива: с висока (G1), средна (G2) и слаба (G3)степен на диференциране.
На английски език: Stomach cancer.
Епидемиология: Стомашният карцином се среща по-често в Япония и Китай, докато в Западна Европа и САЩ разпространението му е по-ниско. У нас заболеваемостта е 24,6/100 000 население. Мъжете боледуват два пъти по-често. Обикновено възниква след 50-годишна възраст, но в 10% от случаите се среща и по-рано – между 30-40-годишна възраст.
Етиология: За възникването на стомашния карцином значение имат следните фактори:
I. Екзогенни фактори:
1. Голямо значение има начина на хранене. Роля играят пушените, пържените, богатите на подправки и холестерол храни, алкохол, тютюнопушене, съхраняването на продуктите в пластмасови опаковки, оцветители в хранителните продукти, храни съдържащи нитрати. Специфични канцерогени са: нитрозамин, бензпирен, нитростилбен и афлатоксин.
2. Ахлорхидрията благоприятства развитието на бактерии в стомаха, които редуцират съдържащите се в храната нитрати до нитрити и оттам до нитрозамини.
3. Значение има и Helicobacter pylori – инфектираните с него носят 6 пъти по-висок риск за развитие на стомашен карцином.
4. Повишената минерализация и високото съдържание на цинк, мед, желязо и хром във водата предразполагат развитието на заболяването, докато повишеното консумиране на доматен сок, пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти има предпазно влияние.
II. Ендогенни (генетични) фактори: Заболеваемостта е 2-3 пъти по-висока всред родственици но болни от стомашен карцином. Боледуват предимно носителите на кръвна група А и хора с потисната имунна защита.
Заболявания, повишаващи риска от карцином на стомаха:
1. Аденоматозни полипи на стомаха.
2. Болест на Менетрие – гигантски хипертрофичен гастрит.
3. Хроничен атрофичен автоимунен гастрит (тип А) с продължителност 15-20 години.
4. Хроничен гастрит тип В, предизвикан от H. pylori.
5. Пернициозна анемия поради наличието на атрофичен гастрит.
6. Малигнизиране на доброкачествена стомашна язва.
7. 15-20 години след стомашна резекция.
Класификация: В зависимост от начина на туморния растеж се различават два типа рак на стомаха:
1. Дифузна форма – тумор с инфилтративен растеж и лошо отграничен. Има склонност към ранно метастазиране и е с по-лоша прогноза.
2. Чревен тип – тумор с екзофитен (полипоиден) растеж и добре отграничен. Има по-благоприятна прогноза.
Стомашният карцином най-често се локализира в антрално-пилорната част, после в корпуса, по малката кривина, в кардията и по голямата кривина.
Макроскопските форми на стомашния рак са:
1. Полипоидна (екзофитна) – лежи на широка основа и расте към лумена на стомаха.
2. Улцерозна (паничковидна).
3. Инфилтративна скирозна
а) ограничена - тип пясъчен часовник
б) дифузна подформа, обхващаща част или целия стомах (linitis plastica)
4. Смесени форми.
Хистоморфологично карциномите на стомаха биват: аденокарцином (папиларен, тубуларен, муцинозен, тип “пясъчен часовник”), аденосквамозен карцином, недиференциран карцином (медуларен, скирозен), некласифицируем.
По степен на зрелост на клетките аденокарциномът бива: с висока (G1), средна (G2) и слаба (G3)степен на диференциране.
Абонамент за:
Публикации (Atom)