Панкреасът представлява жлеза разположена зад стомаха в близост до дванадесетопръстника (началната част на тънките черва, непосредствено след стомаха). Панкреасът се състои от тяло, глава и опашка и във функционално отношение се разделя на екзокринна и ендокринна част.
Екзокринният панкреас отделя ензими, които вземат участие в процеса на храносмилане и разграждат белтъци, мазнини и др.
Ендокринният панкреас отделя хормоните инсулин и глюкагон. Те имат важно значение за поддържане нивото на кръвната захар. Главата на панкреаса се разполага в горната дясна, а опашката съответно в горната лява част на корема.
Ракът на панкреаса се локализира в 70% в главата, в 20% в тялото и в 10% в опашката на жлезата. Най- често изхожда от клетките, които покриват вътрешната повърхност на каналите й. При нарастването си може да проникне по съседство в други органи (стомах, дванадесетопръстник, дебело черво), както и да метастазира към отдалечени органи (най-често черен дроб).
Ракът на панкреаса засяга се най-вече възрастта над 50 години, като мъжете боледуват повече от два пъти по-често от жените. Към момента в САЩ ракът на панкреаса е на четвърто място като причина за смъртност от злокачествени заболявания след рака на белия дроб, дебелото черво и гърдата.
събота, 15 май 2010 г.
Cимптомите при рак на панкреаса
Ракът на панкреаса няма специфични белези в своето протичане. Ранното му диагностициране е трудно и често при поява на първите оплаквания е вече налице разпространение на заболяването и в други органи на тялото.
Най-честите симптоми са:
* болка. Тя може да бъде тъпа, постоянна или под формата на кризи. При локализация в главата на панкреаса, болката обикновено е в горната дясна половина на корема, а при локализация в опашката – в горната лява половина. Може да се излъчва към гърба или да обхваща целия корем. Характерно е, че се засилва след прием на храна и в легнало положение.
* жълтеница (жълтеникава оцветка на кожата и бялото на очите) - при рак на главата. Тя е резултат от притискане на билиарната система, която включва жлъчния мехур и каналите, носещи жлъчка и други смилателни сокове от него, черния дроб и панкреаса към тънкото черво. В тези случаи жълтеницата се придружава от потъмняване на урината (тя добива цвят на бира), сърбеж по кожата и изсветляване на изпражненията.
* гадене, евентуално повръщане
* загуба на апетит
* отслабване на тегло
* обща слабост и лесна уморяемост
Най-честите симптоми са:
* болка. Тя може да бъде тъпа, постоянна или под формата на кризи. При локализация в главата на панкреаса, болката обикновено е в горната дясна половина на корема, а при локализация в опашката – в горната лява половина. Може да се излъчва към гърба или да обхваща целия корем. Характерно е, че се засилва след прием на храна и в легнало положение.
* жълтеница (жълтеникава оцветка на кожата и бялото на очите) - при рак на главата. Тя е резултат от притискане на билиарната система, която включва жлъчния мехур и каналите, носещи жлъчка и други смилателни сокове от него, черния дроб и панкреаса към тънкото черво. В тези случаи жълтеницата се придружава от потъмняване на урината (тя добива цвят на бира), сърбеж по кожата и изсветляване на изпражненията.
* гадене, евентуално повръщане
* загуба на апетит
* отслабване на тегло
* обща слабост и лесна уморяемост
Карцином на панкреаса
Eпидемиология: Заболеваемостта от рак на панкреаса е най-висока в страни като САЩ, Англия, Дания, където достига 10/100 000, докато в Япония, Италия е 3,5-5/100 000.
След карцинома на дебелото черво и този на стомаха, ракът на панкреаса се нарежда на трето място сред туморите на храносмилателния тракт. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените. Обикновено възниква след 5-ото десетилетие от живота.
Етиология: Причините за развитието на рак на панкреаса са неясни. Рисков фактор е тютюнопушенето – заболяването се среща два пъти по-често сред пушачи. Счита се, че хроничният калцифициращ панкреатит, захарният диабет, холелитиазата имат значение за появята на карцином на панкреаса. Роля играе и повишеното количество мазнини в храната, ограничената консумация на въглехидрати, злоупотребата с алкохол.
Патоанатомия: Най-често ракът на панкреаса има окръглена форма и не достига големи размери. Обикновено се касае за аденокарцином с различна степен на диференциация – високо-, слабодиференциран, анапластичен. Редки типове са : ацинарноклетъчен карцином, кистаденокарцином и други.
Локализация: В около 70% карциномът се локализира в главата, в 20% в тялото и 10% в опашката на панкреаса. Най-често изхожда от каналикуларния епител (80%), от периампуларната зона (15%) и от жлезистия паренхим на органа (5%).
Метастазиране: Ракът на панкреаса се разпространява по:
- лимфогенен път – в лимфните възли около главата на панкреаса, ретродуоденалните, мезентериалните, целиакалните и други лимфни възли;
- хематогенен път – най-често в черния дроб;
- по съседство – туморът рано инфилтрира дуоденума, жлъчния мехур, стомаха и др.
След карцинома на дебелото черво и този на стомаха, ракът на панкреаса се нарежда на трето място сред туморите на храносмилателния тракт. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените. Обикновено възниква след 5-ото десетилетие от живота.
Етиология: Причините за развитието на рак на панкреаса са неясни. Рисков фактор е тютюнопушенето – заболяването се среща два пъти по-често сред пушачи. Счита се, че хроничният калцифициращ панкреатит, захарният диабет, холелитиазата имат значение за появята на карцином на панкреаса. Роля играе и повишеното количество мазнини в храната, ограничената консумация на въглехидрати, злоупотребата с алкохол.
Патоанатомия: Най-често ракът на панкреаса има окръглена форма и не достига големи размери. Обикновено се касае за аденокарцином с различна степен на диференциация – високо-, слабодиференциран, анапластичен. Редки типове са : ацинарноклетъчен карцином, кистаденокарцином и други.
Локализация: В около 70% карциномът се локализира в главата, в 20% в тялото и 10% в опашката на панкреаса. Най-често изхожда от каналикуларния епител (80%), от периампуларната зона (15%) и от жлезистия паренхим на органа (5%).
Метастазиране: Ракът на панкреаса се разпространява по:
- лимфогенен път – в лимфните възли около главата на панкреаса, ретродуоденалните, мезентериалните, целиакалните и други лимфни възли;
- хематогенен път – най-често в черния дроб;
- по съседство – туморът рано инфилтрира дуоденума, жлъчния мехур, стомаха и др.
Клиника при рак на панкреаса
Симптоматиката зависи от големината и локализацията на тумора. Първите прояви са слабо изразени и неспецифични - понижен апетит, тежест в стомаха, метеоризъм, безсъние, неспокойствие По-късно се появяват болка и жълтеница.
Болката е постоянна и тъпа. При рак на главата на панкреаса се локализира в епигастриума и медиалната част на дясното подребрие. При рак на тялото на жлезата – болката е в епигастриума и кръста. При тази локализация се наблюдава типичната панкреасна болка. Тя е особено силна, засилва се при положение по гръб, особено нощем и се облекчава при сядане или навеждане напред. Дължи се на прорастването на тумора в ретроперитонеалното пространство с обхващане на ганглии и нервни сплитове. При рак на опашката на панкреаса е характерна болка в лявото подребрие с излъчване към лявата плешка.
Вторият по честота и важност симптом е жълтеницата. Тя е особено характерна за рак на главата на панкреаса, където е ранен симптом. При карцином на тялото или опашката иктерът е късна проява и говори за възникнали чернодробни метастази. Жълтеницата е обтурационна, съпровожда се с ахолия, сърбеж и често с редуване на запек и диария.
Наблюдава се значително понижение на теглото. Дължи се на намаления апетит до степен на отвращение от храна, на нарушеното храносмилане.
В около 20-30% от болните с карцином на тялото и/или опашката на панкреаса се установява нарушен въглехидратен толеранс или изявен захарен диабет. Понякога първа проява на карцином с тези локализации може да бъде мигриращ тромбофлебит или флеботромбоза. Тромбоза на v. lienalis може да настъпи в резултат на метастази от рак на тялото и/или опашката на задстомашната жлеза. В тези случаи се наблюдават спленомегалия, езофагеални или стомашни варици, които могат да се усложнят с масивни кръвоизливи.
Болката е постоянна и тъпа. При рак на главата на панкреаса се локализира в епигастриума и медиалната част на дясното подребрие. При рак на тялото на жлезата – болката е в епигастриума и кръста. При тази локализация се наблюдава типичната панкреасна болка. Тя е особено силна, засилва се при положение по гръб, особено нощем и се облекчава при сядане или навеждане напред. Дължи се на прорастването на тумора в ретроперитонеалното пространство с обхващане на ганглии и нервни сплитове. При рак на опашката на панкреаса е характерна болка в лявото подребрие с излъчване към лявата плешка.
Вторият по честота и важност симптом е жълтеницата. Тя е особено характерна за рак на главата на панкреаса, където е ранен симптом. При карцином на тялото или опашката иктерът е късна проява и говори за възникнали чернодробни метастази. Жълтеницата е обтурационна, съпровожда се с ахолия, сърбеж и често с редуване на запек и диария.
Наблюдава се значително понижение на теглото. Дължи се на намаления апетит до степен на отвращение от храна, на нарушеното храносмилане.
В около 20-30% от болните с карцином на тялото и/или опашката на панкреаса се установява нарушен въглехидратен толеранс или изявен захарен диабет. Понякога първа проява на карцином с тези локализации може да бъде мигриращ тромбофлебит или флеботромбоза. Тромбоза на v. lienalis може да настъпи в резултат на метастази от рак на тялото и/или опашката на задстомашната жлеза. В тези случаи се наблюдават спленомегалия, езофагеални или стомашни варици, които могат да се усложнят с масивни кръвоизливи.
Pак на дебелото черво
Ракът на червата се среща най-често в правото черво. Той заема трето място между неоплазмите на храносмилателния канал – след рака на стомаха и хранопровода. Засяга главно хора между 50 и 60 години, но се среща и при младите. Мъжете боледуват по-често от жените.
Етиологията на заболяването е неизвестна. Като предразполагащи моменти се сочат полипите на дебелото черво, язвеният колит, дивертикулите, хроничните възпалителни процеси в червата. За развитието на рака на правото черво имат значение хемороидите и различните видове проктити.
Макроскопски се различават главно три форми на рака:
- улцерозна – язвите са разположени напречно на червото, имат твърди надигнати ръбове и некротично дъно;
- полипозно- фунгозна – туморът има форма на цветно зеле;
- инфилтративна – обхваща циркулярно червото и го стеснява.
Хистологично най-често се касае за аденокарцином и по-рядко за солиден или слизест рак. Ракът на червата метастазира най-често в регионерните лимфни възли и черния дроб.
Клиничната картина зависи от локализацията на рака, големината и разпространението му. Поради бавния му растеж ракът на дебелото черво дълго време може да протече с оскъдни прояви. Първите признаци са болка в корема, тежест след нахранване, безапетитие. По-късно се развиват явления на чревна непроходимост, изразяваща се в упорит запек и усилване на болката. При разпадането на тумора се явява кръв в изпражненията.
Ракът на правото черво се характеризира с наличието на кръв и слуз в изпражненията, с редуващи се запек и диарии и болка при дефекация.
При изследването на корема в някои случаи може да се наблюдавачревна перисталтика. Понякога при палпация може да се напипа туморна маса с плътна, неравна повърхност. В напредналите случаи общото състояние на болните се влошава. Кожата придобива бледо-землист цвят, подкожната тлъстина и тургорът се намаляват. Изследването на кръвта показва хипохромна анемия, ускорена РУЕ, понякога левкоцитоза.
Голямо значение за диагнозата на рака на дебелото черво има рентгеновото изследване. Полипозната и улцерозната форма дават дефект в напълването с неравни, полициклични очертания. Скирозният рак дава пръстеновидно стеснение на лумена на червото.
Ракът на дебелото черво може да бъде установен с ректално туширане. Чрез ректороманоскопия могат да бъдат видени по-високо разположените тумори. В изпражненията при цитологично изследване понякога се намират туморни клетки.
Протичането на рака на червата е сравнително по-дълготрайно. Средната продължителност на живота на болните от първите клинични прояви до смъртта е от 1 до 3 години, а понякога и повече. Смъртта обикновено настъпва от някое усложнение – перфорация, кръвоизлив, чревна непроходимост или кахексия.
Разпознаването на рака на дебелото черво, особено в ранните му стадии, представлява значителна трудност. Често неговите прояви се тълкуват като обикновен колит. Трябва да се помни, че във всички случаи, когато у хора над 50 години се появят немотивирани нарушения на чревната функция заедно с отслабване- трябва да се мисли за рак. Най-голямо значение за диагнозата имат рентгеновото изследване и ректороманоскопията. Диференциална диагноза се прави с обикновения колит, доброкачествените тумори на червата, туморите на бъбрека, жлъчния мехур и др.
Лечението е хирургично. При неоперабилност се дават симптоматични лекарства или се прави рентгеново облъчване.
Етиологията на заболяването е неизвестна. Като предразполагащи моменти се сочат полипите на дебелото черво, язвеният колит, дивертикулите, хроничните възпалителни процеси в червата. За развитието на рака на правото черво имат значение хемороидите и различните видове проктити.
Макроскопски се различават главно три форми на рака:
- улцерозна – язвите са разположени напречно на червото, имат твърди надигнати ръбове и некротично дъно;
- полипозно- фунгозна – туморът има форма на цветно зеле;
- инфилтративна – обхваща циркулярно червото и го стеснява.
Хистологично най-често се касае за аденокарцином и по-рядко за солиден или слизест рак. Ракът на червата метастазира най-често в регионерните лимфни възли и черния дроб.
Клиничната картина зависи от локализацията на рака, големината и разпространението му. Поради бавния му растеж ракът на дебелото черво дълго време може да протече с оскъдни прояви. Първите признаци са болка в корема, тежест след нахранване, безапетитие. По-късно се развиват явления на чревна непроходимост, изразяваща се в упорит запек и усилване на болката. При разпадането на тумора се явява кръв в изпражненията.
Ракът на правото черво се характеризира с наличието на кръв и слуз в изпражненията, с редуващи се запек и диарии и болка при дефекация.
При изследването на корема в някои случаи може да се наблюдавачревна перисталтика. Понякога при палпация може да се напипа туморна маса с плътна, неравна повърхност. В напредналите случаи общото състояние на болните се влошава. Кожата придобива бледо-землист цвят, подкожната тлъстина и тургорът се намаляват. Изследването на кръвта показва хипохромна анемия, ускорена РУЕ, понякога левкоцитоза.
Голямо значение за диагнозата на рака на дебелото черво има рентгеновото изследване. Полипозната и улцерозната форма дават дефект в напълването с неравни, полициклични очертания. Скирозният рак дава пръстеновидно стеснение на лумена на червото.
Ракът на дебелото черво може да бъде установен с ректално туширане. Чрез ректороманоскопия могат да бъдат видени по-високо разположените тумори. В изпражненията при цитологично изследване понякога се намират туморни клетки.
Протичането на рака на червата е сравнително по-дълготрайно. Средната продължителност на живота на болните от първите клинични прояви до смъртта е от 1 до 3 години, а понякога и повече. Смъртта обикновено настъпва от някое усложнение – перфорация, кръвоизлив, чревна непроходимост или кахексия.
Разпознаването на рака на дебелото черво, особено в ранните му стадии, представлява значителна трудност. Често неговите прояви се тълкуват като обикновен колит. Трябва да се помни, че във всички случаи, когато у хора над 50 години се появят немотивирани нарушения на чревната функция заедно с отслабване- трябва да се мисли за рак. Най-голямо значение за диагнозата имат рентгеновото изследване и ректороманоскопията. Диференциална диагноза се прави с обикновения колит, доброкачествените тумори на червата, туморите на бъбрека, жлъчния мехур и др.
Лечението е хирургично. При неоперабилност се дават симптоматични лекарства или се прави рентгеново облъчване.
Витамин С срещу рака
Новозеландски изследователи заявиха, че витамин С е изключително важен за доброто здраве и може да помогне в борбата с рака, като направи химиотерапията по-ефикасна, съобщи ДПА.
Лабораторни експерименти на д-р Маргарет Висърс от университета на Отаго за пръв път са показали, че витамин С е от голямо значение за здравословния начин на живот, а не е просто здравословна добавка, която се приема, когато човек е настинал.
Установих, че витамин С е много важен при контрола на редица клетъчни функции, клетъчната смърт и растежа на ракови клетки, заяви д-р Висърс. Без витамин С човешките клетки не могат да функционират както трябва, недостигът му предизвиква здравословни проблеми. Д-р Висърс припомни, че още от експедициите на британския мореплавател Джеймс Кук, който настоявал членовете на екипажа му да ядат цитрусови плодове, за да се предпазят от скорбут, благотворният ефект от консумацията на плодове и зеленчуци е известен. Никой обаче не е идентифицирал процесите в човешкия организъм, заради които активната съставка витамин С е толкова важна.
Според д-р Висърс поредица експерименти са показали, че витамин С играе ключова роля за здравето на клетките и има голямо значение за контрола на клетъчната активност в организма. Тя поясни, че витамин С не е лек срещу рак, но изследванията сочат, че когато нивата му са ниски или липсват в организма, раковите клетки създават по-бързо нови кръвоносни съдове около себе си и са резистентни към химиотерапия. Това означава, че недостигът на витамин С ускорява растежа на тумора и пречи на ефикасната терапия. Следователно възстановяването на нормалните нива предполага намаляване на растежа на тумора и по-ефикасна химиотерапия, отбеляза д-р Висърс.
Лабораторни експерименти на д-р Маргарет Висърс от университета на Отаго за пръв път са показали, че витамин С е от голямо значение за здравословния начин на живот, а не е просто здравословна добавка, която се приема, когато човек е настинал.
Установих, че витамин С е много важен при контрола на редица клетъчни функции, клетъчната смърт и растежа на ракови клетки, заяви д-р Висърс. Без витамин С човешките клетки не могат да функционират както трябва, недостигът му предизвиква здравословни проблеми. Д-р Висърс припомни, че още от експедициите на британския мореплавател Джеймс Кук, който настоявал членовете на екипажа му да ядат цитрусови плодове, за да се предпазят от скорбут, благотворният ефект от консумацията на плодове и зеленчуци е известен. Никой обаче не е идентифицирал процесите в човешкия организъм, заради които активната съставка витамин С е толкова важна.
Според д-р Висърс поредица експерименти са показали, че витамин С играе ключова роля за здравето на клетките и има голямо значение за контрола на клетъчната активност в организма. Тя поясни, че витамин С не е лек срещу рак, но изследванията сочат, че когато нивата му са ниски или липсват в организма, раковите клетки създават по-бързо нови кръвоносни съдове около себе си и са резистентни към химиотерапия. Това означава, че недостигът на витамин С ускорява растежа на тумора и пречи на ефикасната терапия. Следователно възстановяването на нормалните нива предполага намаляване на растежа на тумора и по-ефикасна химиотерапия, отбеляза д-р Висърс.
Зехтинът помага в борбата срещу рака на гърдата
Испански специалисти са идентифицирали химикали с противоракови свойства в зехтина.
Откритието обяснява връзката между Средиземноморската диета и понижения риск от рак на гърдата.
Зехтинът се получава чрез студено пресоване на маслини, без да се прилагат химикали или топлинна обработка. Така в продукта се запазват полезни фитохимикали, които в процеса на рафиниране се губят.
В рамките на настоящето изследване специалистите от университета на Гранада и Каталонския онкологичен институт разделили на фракции зехтин и ги тествали срещу ракови клетки в лабораторни условия.
Изследователите установили, че всички фракции, съдържащи сложни фитохимически полифеноли - лигнани и секоиридоиди - ефективно потискат гена HER2, свързан с рака на гърдата.
Авторите на изследването отбелязват, че концентрациите, прилагани в лабораторни условия, не могат да бъдат постигнати в реалния живот чрез употреба на зехтин.
Постижението обаче може да се използва в разработката на противоракови лекарства, допълват специалистите.
Откритието обяснява връзката между Средиземноморската диета и понижения риск от рак на гърдата.
Зехтинът се получава чрез студено пресоване на маслини, без да се прилагат химикали или топлинна обработка. Така в продукта се запазват полезни фитохимикали, които в процеса на рафиниране се губят.
В рамките на настоящето изследване специалистите от университета на Гранада и Каталонския онкологичен институт разделили на фракции зехтин и ги тествали срещу ракови клетки в лабораторни условия.
Изследователите установили, че всички фракции, съдържащи сложни фитохимически полифеноли - лигнани и секоиридоиди - ефективно потискат гена HER2, свързан с рака на гърдата.
Авторите на изследването отбелязват, че концентрациите, прилагани в лабораторни условия, не могат да бъдат постигнати в реалния живот чрез употреба на зехтин.
Постижението обаче може да се използва в разработката на противоракови лекарства, допълват специалистите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)