понеделник, 28 март 2011 г.

Лечение на рак на гърдата

Фактори, които влияят върху лечението и прогнозата

  1. Дали опасността от далечно разпространяване на рака е голяма или малка?
  2. Какво би могло да се направи, за да се намали тази опасност.

Рутинно се използват три отличителни белега на рака на гърдата:

    • Дали ракът се е разпространил или не се е разпространил в лимфните възли на подмишницата (и в колко от тях).
    • Големината на първичния тумор.
    • Дали туморът е чувствителен към хормони (естроген – рецепторен тест и прогестерон – рецепторен тест).

Оперативно лечение

Мастектомия

Операцията, при която се отстранява цялата гърда (включително и зърното), се нарича мастектомия. В повечето случаи ще бъдат отстранени и някои от лимфните възли в подмишницата, за да бъдат изследвани дали ракът се е разпространил в тях или не. Нейните варианти зависят и от това дали и кои именно части от мускула се отстраняват. Поради цялостното отстраняване на гърдата, в повечето случаи не се налага провеждане на радиотерапия след операцията. Понастоящем в много ракови клиники след мастектомията може да бъде направена една втора операция, чиято цел е да възстанови външния вид на гърдата.

Частична мастектомия

В много случаи е възможно ракът да бъде отстранен, а също и малко от околната тъкан, без да се уврежда цялата гърда. Тази операция се нарича частична мастектомия а понякога и сегментна мастектомия. Обикновено при такава операция зърното остава незасегнато в повечето случаи трябва да се направи отделен разрез, за да се вземат проби от лимфните възли в подмишницата. Нещо повече, след направена частична мастектомия е наложително да се проведе и радиотерапия, за да се намали опасността от повторна местна поява на раковото образувание.

Радиотерапия

Радиотерапията е важна част от лечението. Резултат се постига само на мястото, където прониква радиацията. Може да бъде ефективна и полезна при рак на гърдата, при който има вероятност от повторна поява на същото място. Обикновено се препоръчва на всички пациентки с частична мастектомия, и на някои пациентки с пълна мастектомия. Обикновено лечението изисква ежедневни сеанси, пет дни седмично, в продължение на четири–пет седмици.

Съпътстваща терапия

Лечението провеждано с цел да бъде намалена опасността от далечно разпространяване на рака, се нарича съпътстваща (адювантна) терапия. Какъв точно вид съпътстваща терапия ще бъде препоръчана зависи от три неща:

  • дали вече сте изкарали менопаузата или все още имате менструални цикли;
  • дали при тестуване ракът е показал, че в него има хормонални рецептори;
  • в зависимост от собствените ви усещания и предпочитания, когато можете да избирате между няколко предложения

Лимфни възли, засегнати от метастази

1. Ако вече сте минала през менопаузата (тоест, ако сте пост–менопаузална жена), и ракът притежава хормонални рецептори, обикновено се прилага хормонална терапия;

2. Ако сте след-менопаузална жена, но ракът няма в себе си хормонални рецептори, обикновено се препоръчва химиотерапия.

3. Ако все още не сте в менопауза (тоест, ако сте пред–менопаузална жена), то вероятно ще ви препоръчат химиотерапия.

Хормонална терапия

Най–често използваното средство са таблетките, наречени тамоксифен. Приемът е по една таблетка дневно в продължение на няколко години. Странични ефекти – най–разпространеният проблем са горещите вълни, подобни на вълните по време на менопауза. При някои пациентки се наблюдават моменти на прилошаване с позиви за повръщане, а при други увеличаване на теглото. Налице са отпадналост и чувство на умора.

Химиотерапия

1. При менопаузалните пациентки, когато са били засегнати и лимфните възли, най–често се препоръчва химиотерапия с комбинация от три лекарства, под формата на инжекции и на таблетки – циклофосфамид, метотрексат и 5–флуороурацил (CMF) или техни по-съвременни аналози.

Страничните ефекти от CMF са: леко прилошаване след поставяне на инжекцията, по–голяма податливост на инфекции, склонност към напълняване и известна вероятност (в един от пет случая) косата да опада, докато трае терапията (като косата отново пораства няколко месеца след прекратяване на лечението).

1. Ако сте след–менопаузална и откритият при вас рак не е носител на хормонални рецептори, вероятно ще ви бъде препоръчана друг вид химиотерапия – адриамицин или негов аналог. Почти винаги предизвиква опадане на косата, но то е само временно.

сряда, 16 март 2011 г.

Лечение на дребноклетъчния рак на белия дроб


Въпреки, че винаги говорим за рака на белия дроб като за едно единствено заболяване, в действителност има две основни негове разновидности. Поведението им е доста различно и се използват различни терапевтични подходи. Разделението е според това как изглеждат раковите клетки под микроскоп:
единият вид е дребноклетъчен рак на белия дроб , а другият недребноклетъчен карцином на белия дроб, който се среща по-често.

Основната причина за поява на белодробен карцином и няма да ми омръзне да го повтарям е ТЮТЮНОПУШЕНЕТО. Най-застрашени са дългогодишните пушачи - над 10 години стаж и над 10 цигари дневно, както и пасивните пушачи. Риска от поява на рак на белия дроб при тези хора е десетократно по-висок от непушачите. Ако се спрат цигарите, след 10 години риска при тези хора се изравнява както при непушачите. За да го запомните по-лесно “Правилото на десетките” - над 10 години пушене, повече от 10 цигари дневно = 10 пъти по-висок риск от рак на белия дроб! Спирането на цигарите след 10 години води до изравняване на риска!

Разбира се има и други фактори, чието наличие води до по-голям риск за развите на белодробен карцином. В някои производства, повечето от които по света вече са обезопасени, а в България и закрити, като уранодобива, работа с азбест и др. риска от това заболяване е по-висок.

Химиотерапия
- това е основен метод за лечение на този вид рак. Най-често се използват комбинация от цитостатици включващи задължително платинов препарат. Обикновенно се провеждат курсове / цикли/ химиотерапия пред 21 дни, след 4 цикъл се прави оценка на ефекта на лечението./ контролна рентгенова снимка или скенер/

Лъчетерапия - е метод който допълва ефекта на химиотерапията. Прилага се след химиотерапия като цели допълнително намаляване на тумора или предотвратяване на рецидив след пълно стопяване на тумора от ХТ. Важно приложение е профилактичното облъчване на главният мозък за да се предотврати появата на метастази.

Хирургичен метод - има ограничено приложение поради бързото делене на туморните клетки и ранното метастазиране.

Ранното откриване на рака на белия дроб е трудно по няколко причини: симптомите се появяват късно и често се препокриват с проблеми, с които повечето пушачи са свикнали /кашлица, задух/.

Най-често ранното отриване е случайно, при напревено по друг повод рентгенова снимка при липса на особени оплаквания или симптоми.
По показателни, но късни симптоми са - упорита и постоянна болка в гърдите- осовено ако се усеща на едно и също място няколко дни или седмици, упорита кашлица с храчки примесена с кръв; недостиг на въздух, понякога тумора предизвиква събиране на течност около белите дробове - плеврален излив. Ако тумора блокира някои от дихателните пътища, често се стига до инфектиране на онази част от белия дроб, която е с нарушен кислороден достъп и се развива пневмония - т. нар. - мантелна пневмония.

Тумора може да предизвика общи симптоми - загуба на тегло, отпадналост и умора. Загубата на тегло е важен фактор, определящ прогнозата при това заболяване.
Разсеиките /метастазите/ най-често проникват в лимфните възли на медиастинума - това е областта разположена между белите дробове и сърцето, лимфните възли в подмишниците, надключието и долната част на врата.

В редки случай, когато тумора се разрастне в големите вени в медиастинума и блокира техния отток се наблюдава бързо подуване на лицето, ръцете и горната част на гърдите.

В по-късен стадий рака може да се разпространи в по-отдалечени органи - черен дроб, кости и мозък.

вторник, 15 март 2011 г.

Карцином на стомаха - епидемиология, етиология и класификация

На латински език: Carcinoma ventriculi.
На английски език: Stomach cancer.

Епидемиология: Стомашният карцином се среща по-често в Япония и Китай, докато в Западна Европа и САЩ разпространението му е по-ниско. У нас заболеваемостта е 24,6/100 000 население. Мъжете боледуват два пъти по-често. Обикновено възниква след 50-годишна възраст, но в 10% от случаите се среща и по-рано – между 30-40-годишна възраст.

Етиология: За възникването на стомашния карцином значение имат следните фактори:

I. Екзогенни фактори:
1. Голямо значение има начина на хранене. Роля играят пушените, пържените, богатите на подправки и холестерол храни, алкохол, тютюнопушене, съхраняването на продуктите в пластмасови опаковки, оцветители в хранителните продукти, храни съдържащи нитрати. Специфични канцерогени са: нитрозамин, бензпирен, нитростилбен и афлатоксин.
2. Ахлорхидрията благоприятства развитието на бактерии в стомаха, които редуцират съдържащите се в храната нитрати до нитрити и оттам до нитрозамини.
3. Значение има и Helicobacter pylori – инфектираните с него носят 6 пъти по-висок риск за развитие на стомашен карцином.
4. Повишената минерализация и високото съдържание на цинк, мед, желязо и хром във водата предразполагат развитието на заболяването, докато повишеното консумиране на доматен сок, пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти има предпазно влияние.

II. Ендогенни (генетични) фактори: Заболеваемостта е 2-3 пъти по-висока всред родственици но болни от стомашен карцином. Боледуват предимно носителите на кръвна група А и хора с потисната имунна защита.
Заболявания, повишаващи риска от карцином на стомаха:
1. Аденоматозни полипи на стомаха.
2. Болест на Менетрие – гигантски хипертрофичен гастрит.
3. Хроничен атрофичен автоимунен гастрит (тип А) с продължителност 15-20 години.
4. Хроничен гастрит тип В, предизвикан от H. pylori.
5. Пернициозна анемия поради наличието на атрофичен гастрит.
6. Малигнизиране на доброкачествена стомашна язва.
7. 15-20 години след стомашна резекция.

Класификация: В зависимост от начина на туморния растеж се различават два типа рак на стомаха:
1. Дифузна форма – тумор с инфилтративен растеж и лошо отграничен. Има склонност към ранно метастазиране и е с по-лоша прогноза.
2. Чревен тип – тумор с екзофитен (полипоиден) растеж и добре отграничен. Има по-благоприятна прогноза.

Стомашният карцином най-често се локализира в антрално-пилорната част, после в корпуса, по малката кривина, в кардията и по голямата кривина.
Макроскопските форми на стомашния рак са:
1. Полипоидна (екзофитна) – лежи на широка основа и расте към лумена на стомаха.
2. Улцерозна (паничковидна).
3. Инфилтративна скирозна
а) ограничена - тип пясъчен часовник
б) дифузна подформа, обхващаща част или целия стомах (linitis plastica)
4. Смесени форми.

Хистоморфологично карциномите на стомаха биват: аденокарцином (папиларен, тубуларен, муцинозен, тип “пясъчен часовник”), аденосквамозен карцином, недиференциран карцином (медуларен, скирозен), некласифицируем.

По степен на зрелост на клетките аденокарциномът бива: с висока (G1), средна (G2) и слаба (G3)степен на диференциране.

неделя, 13 март 2011 г.

Рак на стомаха

Описание на рак на стомаха
От всички злокачествени новообразувания ракът на стомаха се среща най-често. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените. Ракът на стомаха се среща най-често между 40 и 60-годишна възраст. Над 70 години се среща значително по-рядко. Под 40-годишна възраст той се среща в доста голям процент.
Причини за рак на стомаха
Етиологията на рака на стомаха, както въобще на раковото заболяване, не е известна. Като улесняващи развитието на рака се изтъкват някои предракови състояния - полипозата на стомаха, хроничната калозна язва, атрофичният гастрит с ахилия, пернициозната анемия, общите смущения в обмяната. Ракът не е локално заболяване, а се развива върху нарушената обмяна и структура на тъканите, които зависят от peгулиращото влияние на централната нервна система. В редица случаи се установява и наследствено предразположение.

Диагноза и симптоми на рак на стомаха.

Характерно е, че повечето от болните в миналото не са имали стомашни оплаквания, а други, които са имали признаци на хроничен гастрит и язвена болест, получават нови смущения. Началните симптоми на стомашния рак са доста не характерни: немотивирана обща слабост, намалена трудоспособност, лека уморяемост. На тоя фон по-късно се развиват стомашните смущения. Болният загубва апетита си, след нахранване има чувство на тежест в стомаха, натиск, подуване, лесно се насища,получава отвращение към месо. Появяват се тъпи болки в епигастрия, гадене, а понякога, макар и рядко, повръщане. Това са признаците на така наречения "стомашен дискомфорт". Болният слабее, става апатичен и подтиснат. Тъпата епигастриална болка, засилвайки се постепенно, става коликообразна, режеща. Тя няма определена ирадиация, нито се влияе от храна и алкалии. Ранната болка е по-честа при локализацията на рака върху малката кривина и препилоричната област. Този ранен стадий се характеризира с липсата на клинично установими изменения на стомаха. Кръвната картина, стомашният сок и утаяването на еритроцити могат да бъдат нормални и окултни кръвоизливи да няма. При изследване се наблюдават, нарушаване релефа на лигавицата, рязко изрязан дефект на контурата.
Постепенно състоянието се влошава, повръщането става все по­често - болният повръща храна, кръв. Понякога повърнатото има гнилостен вид. Хематемезата /повръщане на кръв/ и мелената /кръв в изпражненията/не са много чести, те не са обилни, но са дълготрайни. При рак на кардията се развива дисфагия, регургитация и кръвоизливи, а на пилора - признаци на стеноза, болки и повръщане. Понякога, макар и по-рядко, се срещат безсимптомно протичащи форми, при които напипването на тумор, свободно подвижната течност, твърдият и неравен черен дроб са първите признаци на заболяването. Болният има сивкавобледен цвят на кожата, намален тургор, подпухнало лице; срещат се обаче болни и с добър външен вид. Много пъти при старателно направената палпация в изправено положение може да се установи слабо болезнен тумор в епигастрия. По-късно на преден план изпъкват анемията (желязодефицитна или пернициозна), кахексията, високата температура, масивните хематемези и мелени и много по-рядко - перфорацията към перитонеума. Важни симптоми са постоянните окултни кръвоизливи в изпражненията.

Спрей от зелен чай срещу рак на кожата





Спрей от зелен чай предпазва от рак на кожата като намалява вредните ефекти на ултравиолетовите лъчи на слънцето.

Учените, които изпробвали разтвора в медицинския център "Кейс" към Университетските болници в Кливланд, съобщиха, че чаеният спрей засилва вродената имунна система в кожата и й помага да се бори с вредата от слънцето.

Благотворният ефект на спрея върху кожата вероятно се дължи на полифенолите, съдържащи се в зеления чай.

Макар че съществуващите слънцезащитни кремове, спрейове и лосиони дават известна защита срещу слънчевите лъчи, учените вярват, че чаят може да предотврати уврежданията на клетъчно ниво, които водят до рак.

Специалистите извлекли полифеноли от зеления чай и ги смесили в разтвор, съдържащ вода и различни химични съединения. Сместа била пръсната върху малка ивица от кожата на десетима доброволци и след това те били изложени на ултравиолетова светлина.

Резултатите показали, че напръсканата с чай кожа била по-устойчива на клетъчни увреждания, водещи до рак. Също толкова добра защита срещу слънцето дал и спрей от бял чай, твърдят учените.

четвъртък, 10 март 2011 г.

ТЮТЮНОПУШЕНЕ И РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Тютюнопушенето е изключително опасен за здравето навик, широко разпространен в целия свят - понастоящем над 1,2 милиарда души пушат, което представлява около една трета от населението на планетата на възраст над 15 и повече години.
Известно е, че тютюнопушенето е една от най-важните причини за инвалидизиране, страдание и преждевременна смърт. Тютюнът безкомпромисно “разрушава” човешкото здраве и оказва пагубни последици върху всички органи и системи на организма.
Цигареният дим съдържа над 4 800 химични съединения под формата на частици, или газове и аерозоли. Причината, поради която димът съдържа толкова много различни химични съединения, е много високата температура (до 900 градуса), която се развива в димящия край на цигарата. Химичните вещества са концентрирани предимно в катрана – кафявата лепкава течност, която се кондензира от тютюневия дим. Най-изразен канцерогенен ефект имат съдържащите се в катрана радиоактивен полоний и бензпирен.
От началото на употреба на тютюневи изделия до появата на раково заболяване могат да изминат 20 – 25 години. Този срок може да бъде по-кратък или по-дълъг в зависимост от: индивидуалните особености на организма; възрастта на пропушване; продължителността на пушене; броят на изпушените цигари; съдържанието на никотин и катран в употребяваните цигари; дълбочината на всмукване на дима; броят на вдишванията при изпушване на една цигара; времето, за което се изпушва една цигара; повторното запалване на полуизпушена цигара; каква част от цигарата се изпушва.

Рак на белите дробове

Белодробният рак е едно от най-често срещаните злокачествени заболявания. Около 9 от всеки 10 случая на белодробен рак се дължат на употребата на тютюн. Боледуват и умират повече мъже отколкото жени, но в последните години нараства заболеваемостта от белодробен рак при жените, успоредно с увеличаване на употребата на тютюн при тях. Обикновено заболяването засяга лица на възраст от 40 до 70 години.
Клиничната картина на белодробния рак е различна, в зависимост от вида и локализацията на тумора, и стадия на заболяването. Заболяването преминава през три фази:
• латентна – продължава с години и туморът не може да бъде диагностициран с познатите методи;
• безсимптомна – туморът е с големина 0,5 – 1 см и може да се открие случайно при рентгенография на бял дроб или цитологично изследване на храчка;
• фаза на изразена клинична картина – първите симптоми са упорита кашлица, наличие на кръв в храчките, болки в гръдния кош, задух, повишена температура.

Рак на устната кухина и гърлото

При пушачите на лула, пури или цигари вероятността да се разболеят от рак на устната кухина и гърлото е по-голяма. Рискът се увеличава с броя на изпушените цигари, като при интензивните пушачи (тези, които пушат от 10 до 20 цигари дневно) той е 20 – 30 пъти по-голям от този при непушачите. Освен това комбинираната употреба на алкохол и тютюн е изключително рискова за възникването на рак на устната кухина и гърлото.
При пушачите на пури най-често се наблюдава рак на корена на езика, а при пушачите на цигари и лула - рак на устните. Рак на гърлото се развива по-често при пушачи на цигари, поради по-дълбокото вдишване на дима, по-често при мъжете отколкото при жените (4:1 или 5:1).
Клиничните прояви са в зависимост от локализацията на рака. В редица случаи туморът расте безболезнено, което забавя ранното му диагностициране. Най-често е под формата на язва, която често кърви и се покрива с корички. Много характерен е ръбът на язвата, който има хрущялоподобна консистенция и добре се отграничава от съседните тъкани. Язва, която не зараства за 2 седмици винаги е съмнителна за рак.

Рак на панкреаса

Рискът при мъжете и жените, които пушат над 20 цигари дневно да се разболеят от рак на панкреаса е съответно 5 и 6 пъти по-голям в сравнение с този непушачите.
Първите прояви на заболяването са често общи, неопределени – загуба на апетит, отпадане на силите и значително бързо отслабване, болки в областта на горната част на корема, кръста и гърба. В по-късен етап се развива бавно прогресираща жълтеница.

Рак на пикочния мехур и бъбреците

Научно е доказано, че съдържащите се в цигарения дим бензидин, бетанафтиламин и техните крайни продукти имат специфично канцерогенно действие върху пикочния мехур и бъбреците. За 70% от пушещите мъже и за 40% от пушещите жени вероятността да развият тези видове рак е по-голяма в сравнение с непушещите.
Хората с тази локализация на рак могат седмици и дори месеци наред да имат незначителни оплаквания от често уриниране, парене и болка при уриниране, които обикновено се приемат за цистит. Първият изразен симптом е безболковата хематурия (кръв в урината), която както внезапно се появява, така и внезапно изчезва. Затова тя се нарича коварна или лъжлива хематурия. По-късно се появяват болки, които обаче са късен симптом на заболяването когато туморът е значително нараснал.
Тютюнопушенето в комбинация с други фактори може да увеличи риска от възникване и на други злокачествени заболявания: левкемия (рак на кръвта), рак на шийката на матката при жените и рак на стомаха.

Профилактиката на раковите заболявания, причинени от употребата на тютюневи изделия е ОТКАЗВАНЕТО ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ!

Това не винаги е лесен процес, но справянето с този проблем значително намалява риска от развитие на злокачествени новообразования.

Тумор на главния мозък

Определение: Туморите на главния мозък предизвикват появата на два вида симптоми общомозъчни и огнищни симптоми. Общомозъчните симптоми показват, че у болния съществува повишено вътречерепно налягане, за което най-често причина е мозъчен тумор. Огнищните симптоми показват мястото на тумора.
Общомозъчните симптоми зависят от повишеното вътречерепно налягане и от невродинамичните нарушения на мозъчната дейност. Повишеното вътречерепно налягане се дължи на увеличения обем на мозъка поради развитието на тумора, застоя на ликвора поради затрудненото му оттичане от вентрикулната система към субарахноидалните пространства, затрудненото оттичане на венозната кръв и нарушената водна обмяна с развитие на оток и наъбване на мозъка.


Клинична картина: Най-важните общомозъчни симптоми на повишено вътречерепно налягане са три - главоболие, повръщане и застойни папили.
Главоболието е най-честият и ранен симптом при тумори на главния мозък. То се среща при 95% от случаите с тумори в областта на задната черепна ямка, и при 80% от случаите с тумори в областта на големите полукълба. Главоболието има голямо диагностично значение, тъй като за дълго време - с години може да бъде единствен сиптом на заболяването. Главоболието е дълбоко, късащо, разпъващо, тягостно. В някои случаи то нараства до непоносимост. Често то е пристъпно и протича със забавяне на сърдечната дейност (брадикардия). Главоболието се дължи на дразнене на сетивните черепномозъчни нерви - троичния, блуждаещия, езико-гълтачния нерви и техните стволове, или на рецепторите им в твърдата мозъчна обвивка и в стените на съдовете.
Повръщането е друг симптом, който се среща у 68% от болните. Характерна е лекотата и спонтанността на повръщането. Болните повръщат без гадене, най-често сутрин, на гладно. Повръщането се дължи на дразнене на блуждаещия нерв. Промените в очните дъна и в остротата на зрението също са много важни характерни болестни симптоми. Най-чести са застойните папили. Те се наблюдават при 73% от болните. Зрителната острота е намалена. При изследване на ликвора в 80% от случаите се открива увеличаване на белтъка и поява на туморни клетки. Огнищните неврологични симптоми зависят от разположението на тумора в различните области на главния мозък.
Най-чести огнищни (локални) симптоми при туморите на челните мозъчни дялове са психични (апатия, липса на инициативност, депресия, еуфория), нарушение в равновесието, липса на обоняние, хемипарези, нарушен говор, генерализирани и Джаксънови епилептични гърчове.
Симптомите при тумори на теменните дялове на мозъка са възбудни и отпадни сетивни нарушения от коров тип, невъзможност да се разпознават предмети с пипане при затворени очи, невъзможност да се пресмята, нарушения в говора и писането.
Симптомите при тумори на слепоочните дялове на мозъка се изразяват във вкусови, слухови, зрителни и обонятелни халюцинации, невъзможност да се разбере чута реч, нарушение в зрителното поле.
Симптомите при тумори на тилните дялове на мозъка се изразяват в появата на зрителни халюцинации (болните виждат пламъци, звезди, фигури - най-често в едната зрителна половина). По-късно се установява отпадане на зрението в определени участъци от зрително поле.
Симптоми при тумори на малкия мозък са атаксия (нарушение на равновесието - болният залита като пиян), двойно виждане, световъртеж, понижение на мускулния тонус. При тумори в понтоцеребеларния ъгъл (между продълговатия и малкия мозък) се наблюдава бавно намаление на слуха от страна на тумора, което започва първоначално с поява на шум в ушите. По-късно се появяват световъртеж, пареза на лицевия нерв и на V-ти и VI-ти черепномозъчни нерви.


Лечението на мозъчните тумори е хирургично, а по-рядко и по показание радиологично.

сряда, 9 март 2011 г.

За мозъчните тумори

Тялото на всеки един от нас е изградено от множество, различни по вид клетки. Понякога, под въздействието на различни фактори част от клетки променят нормалния си цикъл на развитие, растеж и смърт. Тези променени клетки започват да се делят много по-активно и да оформят новообразувание – тумор. Когато новобразуванието се развива в мозъка говорим за мозъчен тумор.

Туморните процеси, които засягат мозъка могат да бъдат класифицирани по различен начин и в зависимост от различни критерии. Мозъчните тумори най-често биват разделяни на първични и вторични, на доброкачествени и злокачествени, както и в зависимост от клетките и тъканите, от които произхождат.

При разделението на първични и вторични тумори се взима предвид мястото, от което първоначално се е развил тумора. Първични са тези новообразувания, които се развиват в нервната система поради промяна на състоянието на клетките и абнорменото им разрастване. Вторични са тези процеси, които са се развили на друго място и в последствие са се разпространили в нервната система – например метастазиране по кръвен път на раково образувание от друга част на тялото. Метастатичните мозъчни тумори са по-чести от първичните.

Туморите на мозъка могат да се разделят условно и на доброкачествени и злокачествени.

Доброкачествените мозъчни тумори:
  • отличават се с бавен растеж, в случай че бъдат отстранени изцяло не се разрастват отново.
  • имат добре очертани граници, клетките им не инфилтрират околната мозъчна тъкан, както и не се разпространяват в други части на тялото
  • за разлика от останалите доброкачествените тумори, доброкачествените мозъчни тумори могат да бъдат животозастрашаващо състояние. Те притискат здравата и лесно ранима мозъчна тъкан и предизвикват сериозни оплаквания.
  • понякога могат да претърпят злокачествена трансформация
Злокачествените мозъчни тумори:
  • показват тенденция да нарастват бързо и да нахлуват (инфилтрират) в околната здрава мозъчна тъкан като нарушават нормалните й функции
  • отделни туморни клетки могат да се разпространят и формират нови туморни маси в други части на главния мозък, на гръбначния мозък или дори в други органи на тялото. Процеса на разпространяване се означава като метастазиране. Мозъчните тумори рядко метастазират в органи извън нервната система.

Разделението на доброкачествени и злокачествени е условно, защото някои от злокачествените тумори се характеризират с относително бавен растеж и могат да бъдат контролирани с различни методи. Същевременно, някои доброкачествени тумори се развиват в трудни за лечение зони и проявяват склонност към рецидивиране. По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) според вида на клетките, от които произлизат, туморите на централната нервна система са повече от 120 различни вида. Трябва да се има предвид, че главния мозък е съставен от близо 10 000 000 000 работещи клетки.

При възрастни най-често срещаните първични мозъчни тумори са:
  • глиоми (астроцитоми, глиобластоми, олигодендроглиоми) – това са тумори, които произлизат от глиалните клетки – вид помощни клетки, които са разположени между невроните на мозъка и осигуряват тяхното нормално функциониране. Те могат да бъдат с различна степен на злокачественост. Някои видове астроцитоми се приемат за доброкачествени, докато глиобластомите са най-разпространените злокачествени, резистентни на лечение тумори.
  • менингеоми – често срещани доброкачествени тумори, които водят началото си от клетки на мозъчните обвивки. Менингиомите са най-честите доброкачествени мозъчни тумори при възрастни. Цялостното им хирургично отстраняване обикновено осигурява пълно оздравяване.
  • тумори на хипофизната жлеза – най-често доброкачествени тумори от епителните клетки на жлезата.
  • шваноми – доброкачествени тумори, които произхождат от Швановите клетки – клетки, които подобно на „изолация” обвиват периферните нерви. Тези тумори са наричани често «невриноми».
Всяка година близо 190 000 души в САЩ и 10 000 души в Канада развиват първични или метастатични мозъчни тумори. В САЩ на повече от 14 на всеки 100 000 души се поставя диагноза първичен мозъчен тумор. Мозъчни метастази възникват в близо 15% от раково болните. Известни са над 120 различни вида мозъчни тумори, което прави лечението в някои случаи изключително трудно.
Само 31% от мъжете и 30% от жените със злокачествени първични мозъчни тумори оцеляват 5 години след поставяне на диагнозата.

събота, 5 март 2011 г.

Горещият чай може да причини рак на гърлото

Пиенето на горещ чай може да причини рак на гърлото, съобщават ирански изследователи. Те съветват хората да изчакват горещите напитки да се охладят леко преди консумация.

Предишни изследвания свързваха употребата на цигари и алкохол с рака на хранопровода, докато изследването, поместено в Британското медицинско списание предполага, че горещите напитки могат също по някакъв начин да открият пътя за подобни тумори, пише БГНЕС.

Пиенето на много горещ чай при температура по-голяма от 70 градуса по Целзий се свързва с осемкратно увеличен риск от рак на гърлото, в сравнение с пиенето на топъл или почти топъл чай с по-малко от 65 градуса по Целзий, казват изследователите.

Реза Малекзадех от Техеранския университет за медицински науки и колегите му са изследвали навиците за пиене на чай на 300 души с рак на гърлото и на други 571 здрави мъже и жени от район на провинция Голестан в северната част на Иран. Регионът е сред тези с най-много случаи на заболяването в света, но там се забелязва ниска употреба на цигари и на алкохол, отбелязват изследователите.

Почти всичти доброволци, участвали в изследването, употребяват черен чай редовно, консумирайки до над литър дневно. Хората, редовно пиещи напитката по-малко от две минути след наливането й се оказали пет пъти по-застрашени да развият злокачественото заболяване в сравнение с тези, чакащи четири или повече минути преди да започнат да пият любимия си чай.

Според британски изследвания повечето хора предпочитат да консумират чая си при температура от 56-60 градуса. Не е ясно как горещият чай предизвиква рак, но едно от предположенията на учените е, че многократното топлинно нараняване на гърлото по някакъв начин инициира заболяването.

петък, 4 март 2011 г.

Симптоми и признаци при рака

Ракът е сред групата заболявания, които могат да бъдат съпроводени с всякакви признаци и симптоми. Признаците и симптомите зависят от размерите на тумора, месторазположението на рака и от това доколко са въвлечени в процеса околните органи или структури. В случай на разпространение (метастазиране) на рака симптомите могат да възникнат в различни части на организма.

Докато расте туморът започва да притиска близките органи, кръвоносните съдове и нерви. Този натиск води до пoявата на някои признаци и симптоми на рака. Ако туморът е в някоя особено важна област, например, в някои части на главния мозък, то даже туморът с малък размер може да доведе до ранна симптоматика.

Но понякога туморът възниква на такива места, че симптомите могат, а не се проявят докато туморът съвсем не увеличи размерите си. Трудно е да се определи ракът на задстомашната жлеза само с външен преглед. Някои тумори с такава локализация не дават симптоми до момента, в който не бъдат въвлечени нервите, които пък водят до болки в гърба. Други тумори растат около жлъчните пътища и водят до изменение на цвета на кожата (жълтеница). За съжаление, признаците и симптомите на рака на простатата се проявяват едва когато той вече се е разпространил.

Ракът може да доведе и до поява на общи симптоми от рода на температура, повишена умора, отслабване. Това може да бъде предизвикано от туморните клетки, които отделят вещества, изменящи обменните процеси на организма. Такива симптоми могат да възникнат и в резултат на въздействието на тумора върху имунната система.

Понякога туморните клетки отделят вещества в кръвотока, които предизвикват симптоми, които обикновено не са характерни за тумори. Например, някои тумори на задстомашната жлеза изработват вещества, водещи до образуване на тромби в кръвоносните съдове на долните крайници. Някои видове рак на белите дробове изработват хормоноподобни вещества, които влияят на нивото на калций в кръвта, което оказва влияние на нервите и мускулите, водейки до слабост и световъртеж.

Роля на признаците и симптомите при диагностика на рака

Лечението е толкова по-ефективно, колкото по-рано бъде открит туморът. По-ранното откриване на тумора означава, че лечението ще започне при по-малък размер на рака, когато все още не е разпространен по други части на тялото. Обикновено това с голяма вероятност означава излекуване, особено ако първичното лечение е операция .

Добър пример за възможността за ранно откриване на туморите е меланомата на кожата. Тя лесно се премахва ако не е проникнала дълбоко в кожата. При това иначе 5-годишната прогноза живот в този случай е на 100%. Но в случай на разпространение на меланомата в други части на тялото този процент катастрофално намалява.

Понякога симптомите се игнорират понеже човек е наплашен от възможните последствия и или отказва да се обърне към лекар, или смята, че симптомът не е толкова съществен. Общите симптоми от типа повишена умора често не се свързват с рака и затова рядко им се обръща внимание, особено когато има явна причина или когато са временни. Аналогично на това, болната може да смята специфичният симптом за тумор на млечната жлеза за простата киста, която ще си мине от само себе си. Но такива симптоми не трябва да се игнорират, особено ако съществуват дълъг период от време например, седмица или се наблюдава отрицателна динамика.

В някои случаи е възможно ракът да бъде открит преди появата на симптоми. Това може да стане при специално изследване на хора, които нямат симптоми на рак. Но това не означава, че трябва да криете от лекаря.появилите се симптоми

Общи признаци и симптоми на рака

Важно е да знаете някои общи (неспецифични) признаци и симптоми на рака. Те включват необяснимо отслабване, повишена температура, бърза умора, болка и изменения на кожата. Разбира се, трябва да помните, че наличието на някои от тях не означава непременно, че има тумор. Има и много други състояния, които са съпроводени с подобни признаци и симптоми.

Необяснимо отслабване:
Болшинството хора болни от рак губят тегло в определен период от болестта. Необяснимото отслабване с 4–5 кг може да бъде първият признак на рака, особено при рак на задстомашната жлеза, стомаха, хранопровода или белите дробове.

Повишение на температурата (треска):
Повишението на температурата се наблюдава често при рак и то на-вече при разпространението му. Почти при всички болни на даден етап от болестта започва треска, особено лечението оказва влияние на имунната система и повишава възприемчивостта към инфекции. Много по-рядко повишението на температурата може да бъде ранен признак на рак, например, при болестта на Ходжкин (лимфогрануломатоза).

Повишена склонност към умора:
Повишената уморяемост може да бъде важен симптом за прогресиране на заболяването. заболявания. Но умората, слабостта може да възникне и на раннен етап, особено ако ракът предизвиква хроническа загуба на кръв, което се среща при рак на дебелото черво или стомаха..

Болка
Болката може да бъде ранен признак на някои тумори, например, на костите. Но най-често болката е симптом на разпространителния процес.

четвъртък, 3 март 2011 г.

Рак на гърдата

Какъв тип рак на гърдата имам?
Ракът на гърдата не е единична болест. Има много видове рак и те могат да имат различни последици. Ракът на гърдата варира от локален рак до разпространение, което води до поява на метастази. Тук се включват и рак на млечната жлеза, като например колоидни карциноми и папиларни карциноми, които имат много по-благоприятна перспектива (прогноза) в сравнение с другите по-често срещани видове рак на гърдата.

Прецизна диагноза
Важността на прецизната диагноза не може да бъде преувеличена. Точната диагноза е тази, която определя препоръчителното лечение. Лечението се определя индивидуално според специфичния тип рак на гърдата, както и състоянието на пациента.

Какво да се направи, за да се предотврати разпространението на рака в други области на същата или на другата гърда?
За съжаление, има пациенти, които могат да имат повече от една увредена област на същата гърда и дори злокачествено образувание и на другата гърда. Ако това се случи, то е добре да се смени веднага приложеното до момента лечение. От първостепенна важност е да намерите лекар, който ще изследва стадия на болестта, ще определи тумора и ще гарантира, че няма злокачествено разпространение в други области.

Понякога идентифицирането на тези "второстепенни" зони изисква внимателен преглед на мамографиите. Задължително изискайте от лекаря преглед от различни ъгли и специално изследване на гърдите с ултразвук и друга съвременна апаратура.

Какъв екип от медици може да ми помогне за точно диагностициране?
Добре организиран екип от патолог, хирург и рентгенолог е обикновено най-добрият избор що се отнася до решение относно лечението. Съвет от целия екип е нужен по време на биопсии и всякаква операция с цел отстраняване на тумора, за да се гарантира най-добрия шанс за благоприятен изход за пациента.

Причинители на туморите

Познаването на отделните фактори, водещи до развитието на рак има много важно значение за профилактиката на това тежко заболяване. А както е добре известно, профилактиката, предпазването от дадена болест представлява най-доброто лечение. За разлика от много други болести, при които след отстраняване причината за заболяването болестта прекратява своето развитие и човек оздравява, при рака нещата не стоят така. Веднъж появил се, туморния растеж не спира въпреки прекратяване на действието на причината. Нещо повече - той продължава своето развитие до пълното унищожаване на организма.

Много от причините, отговорни за формирането на тумори, са известни отдавна. Независимо от това се получава така, че при всеки отделен болен е почти невъзможно да се определи конкретната причина, довела до раковото заболяване. Това се затруднява още повече и от фактора време, който представлява един различно дълъг период (от седмици и месеци до няколко десетки години), който трябва да премине след действието на причината до появата на първата ракова клетка.

В крайна сметка ползата от познаването на причините за рака е голяма, защото по този начин човек ще се пази от тях и с това ще намали вероятността самият той да заболее.

Факторите, причиняващи рак се наричат канцерогенни (ракообразуващи). Общото свойство на канцерогените е способността им да предизвикват мутации, т.е. случайни изменения на гените на клетките. Клетка, в която е станала мутация на ген се нарича мутант. Нормалната честота на мутациите в природата е около една на един милион. В човешкият организъм има най-малко един билион делящи се клетки, които в даден момент биха могли да претърпят мутация. Следователно, във всеки един момент в човешкото тяло може да има повече от един милион мутанти с потенциално опасни свойства. Как нашият организъм се справя през целия ни живот с тях? Как човечеството е успяло да просъществува до ден днешен?

Много научни спорове има относно ползата и вредата от мутациите. В крайна сметка, ако не съществуваха мутациите в природата, човекът едва ли щеше да бъде човек.

Рак на стомаха - причини, симптоми

Особености

Ракът на стомаха се заражда в жлезистото покритие на стомаха. И ако бъде лекуван в ранен стадий, докато е обхванал все още само вътрешните слоеве на стомашната лигавица, в болшинството от случаите подлежи на излекуване.

Възраст и честота

Ракът на стомаха е един от малкото видове рак, чиято честота постепенно намалява. Това се дължи на подобряването начина на хранене и особено на приготвянето и консервирането на храните. Мъжете са засегнати около осем и половина пъти по–често, отколкото жените. В целия свят, честотата на заболяване от рак на стомаха е най–висока в Япония. При хора, емигрирали от една страна в друга на млади години, вероятността да заболеят от рак на стомаха е почти същата, както и за родените в страната, в която са емигрирали.

Причини

  • Дълготрайното химическо въздействие от съставки в употребяваните храни е основна причина за рак на стомаха. Съхраняването на хранителните продукти в хладилник има важно значение за възпрепятстване нитритизацията на нитритите. Нитрозамина е един от най-мощните канцерогени.
  • Наблюдава се известно увеличаване на честотата на рак на стомаха в онези групи от населението, които имат по–нисък доход и чиито начин на хранене е беден откъм консумация на пресни плодове и зеленчуци.
  • Ракът на стомаха се среща по – често при хора, в чиито стомах се открива Хеликобактер пилории – бактерията, която предизвиква появата на язва.
  • Друга основна причина е намаленото производство на солна киселина. Колкото е по-ниска киселинността, толкова повече нитратите от хранителните продукти по-лесно се превръщат в нитрити в организма.

Разпространяване в тялото

С нарастването си туморът прониква все по–дълбоко в стомашната стена, а после минава през нея и излиза извън стомаха. Може да навлезе в близките органи – задстомашна жлеза (панкреас) и далак, както и да проникне в по–далечни лимфни възли (на врата, например), да породи вторични тумори в яйчниците (при жените), близо до ректума или до пъпа. Възможно е чрез кръвния поток да стигне и до черния дроб.

Симптоми

  • Лека болка в горната част на корема.
  • Умора
  • Отпадналост
  • Намаляване на апетита
  • Отвращение към определени храни (месо)
  • Асцит (събиране на течност в корема) – късен симптом

Диагноза

Рентгеново изследване (бариева каша) – стар метод.

Гастроскопия с вземане на материал за биопсично изследване.

Разновидности на тумора

  • Ранен стомашен рак – аденокрацином, ограничен само в лигавичния слой (най-добра прогноза)
  • Напреднал рак - аденокрацином с вид на язва или цветно желе (полипоидни тумори)
  • Скирозен карцином (Линитис пластика)

Други злокачествени тумори на стомаха

  • Лимфоми (рак на лимфоцитите)
  • Саркоми (различни видове рак на съединителната тъкан)