Спрей от зелен чай срещу рак на кожата

Спрей от зелен чай предпазва от рак на кожата като намалява вредните ефекти на ултравиолетовите лъчи на слънцето.

Учените, които изпробвали разтвора в медицинския център "Кейс" към Университетските болници в Кливланд, съобщиха, че чаеният спрей засилва вродената имунна система в кожата и й помага да се бори с вредата от слънцето.

Благотворният ефект на спрея върху кожата вероятно се дължи на полифенолите, съдържащи се в зеления чай.

Макар че съществуващите слънцезащитни кремове, спрейове и лосиони дават известна защита срещу слънчевите лъчи, учените вярват, че чаят може да предотврати уврежданията на клетъчно ниво, които водят до рак.

Специалистите извлекли полифеноли от зеления чай и ги смесили в разтвор, съдържащ вода и различни химични съединения. Сместа била пръсната върху малка ивица от кожата на десетима доброволци и след това те били изложени на ултравиолетова светлина.

Резултатите показали, че напръсканата с чай кожа била по-устойчива на клетъчни увреждания, водещи до рак. Също толкова добра защита срещу слънцето дал и спрей от бял чай, твърдят учените.

ТЮТЮНОПУШЕНЕ И РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Тютюнопушенето е изключително опасен за здравето навик, широко разпространен в целия свят - понастоящем над 1,2 милиарда души пушат, което представлява около една трета от населението на планетата на възраст над 15 и повече години.
Известно е, че тютюнопушенето е една от най-важните причини за инвалидизиране, страдание и преждевременна смърт. Тютюнът безкомпромисно “разрушава” човешкото здраве и оказва пагубни последици върху всички органи и системи на организма.
Цигареният дим съдържа над 4 800 химични съединения под формата на частици, или газове и аерозоли. Причината, поради която димът съдържа толкова много различни химични съединения, е много високата температура (до 900 градуса), която се развива в димящия край на цигарата. Химичните вещества са концентрирани предимно в катрана – кафявата лепкава течност, която се кондензира от тютюневия дим. Най-изразен канцерогенен ефект имат съдържащите се в катрана радиоактивен полоний и бензпирен.
От началото на употреба на тютюневи изделия до появата на раково заболяване могат да изминат 20 – 25 години. Този срок може да бъде по-кратък или по-дълъг в зависимост от: индивидуалните особености на организма; възрастта на пропушване; продължителността на пушене; броят на изпушените цигари; съдържанието на никотин и катран в употребяваните цигари; дълбочината на всмукване на дима; броят на вдишванията при изпушване на една цигара; времето, за което се изпушва една цигара; повторното запалване на полуизпушена цигара; каква част от цигарата се изпушва.

Рак на белите дробове

Белодробният рак е едно от най-често срещаните злокачествени заболявания. Около 9 от всеки 10 случая на белодробен рак се дължат на употребата на тютюн. Боледуват и умират повече мъже отколкото жени, но в последните години нараства заболеваемостта от белодробен рак при жените, успоредно с увеличаване на употребата на тютюн при тях. Обикновено заболяването засяга лица на възраст от 40 до 70 години.
Клиничната картина на белодробния рак е различна, в зависимост от вида и локализацията на тумора, и стадия на заболяването. Заболяването преминава през три фази:
• латентна – продължава с години и туморът не може да бъде диагностициран с познатите методи;
• безсимптомна – туморът е с големина 0,5 – 1 см и може да се открие случайно при рентгенография на бял дроб или цитологично изследване на храчка;
• фаза на изразена клинична картина – първите симптоми са упорита кашлица, наличие на кръв в храчките, болки в гръдния кош, задух, повишена температура.

Рак на устната кухина и гърлото

При пушачите на лула, пури или цигари вероятността да се разболеят от рак на устната кухина и гърлото е по-голяма. Рискът се увеличава с броя на изпушените цигари, като при интензивните пушачи (тези, които пушат от 10 до 20 цигари дневно) той е 20 – 30 пъти по-голям от този при непушачите. Освен това комбинираната употреба на алкохол и тютюн е изключително рискова за възникването на рак на устната кухина и гърлото.
При пушачите на пури най-често се наблюдава рак на корена на езика, а при пушачите на цигари и лула - рак на устните. Рак на гърлото се развива по-често при пушачи на цигари, поради по-дълбокото вдишване на дима, по-често при мъжете отколкото при жените (4:1 или 5:1).
Клиничните прояви са в зависимост от локализацията на рака. В редица случаи туморът расте безболезнено, което забавя ранното му диагностициране. Най-често е под формата на язва, която често кърви и се покрива с корички. Много характерен е ръбът на язвата, който има хрущялоподобна консистенция и добре се отграничава от съседните тъкани. Язва, която не зараства за 2 седмици винаги е съмнителна за рак.

Рак на панкреаса

Рискът при мъжете и жените, които пушат над 20 цигари дневно да се разболеят от рак на панкреаса е съответно 5 и 6 пъти по-голям в сравнение с този непушачите.
Първите прояви на заболяването са често общи, неопределени – загуба на апетит, отпадане на силите и значително бързо отслабване, болки в областта на горната част на корема, кръста и гърба. В по-късен етап се развива бавно прогресираща жълтеница.

Рак на пикочния мехур и бъбреците

Научно е доказано, че съдържащите се в цигарения дим бензидин, бетанафтиламин и техните крайни продукти имат специфично канцерогенно действие върху пикочния мехур и бъбреците. За 70% от пушещите мъже и за 40% от пушещите жени вероятността да развият тези видове рак е по-голяма в сравнение с непушещите.
Хората с тази локализация на рак могат седмици и дори месеци наред да имат незначителни оплаквания от често уриниране, парене и болка при уриниране, които обикновено се приемат за цистит. Първият изразен симптом е безболковата хематурия (кръв в урината), която както внезапно се появява, така и внезапно изчезва. Затова тя се нарича коварна или лъжлива хематурия. По-късно се появяват болки, които обаче са късен симптом на заболяването когато туморът е значително нараснал.
Тютюнопушенето в комбинация с други фактори може да увеличи риска от възникване и на други злокачествени заболявания: левкемия (рак на кръвта), рак на шийката на матката при жените и рак на стомаха.

Профилактиката на раковите заболявания, причинени от употребата на тютюневи изделия е ОТКАЗВАНЕТО ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ!

Това не винаги е лесен процес, но справянето с този проблем значително намалява риска от развитие на злокачествени новообразования.

Тумор на главния мозък

Определение: Туморите на главния мозък предизвикват появата на два вида симптоми общомозъчни и огнищни симптоми. Общомозъчните симптоми показват, че у болния съществува повишено вътречерепно налягане, за което най-често причина е мозъчен тумор. Огнищните симптоми показват мястото на тумора.
Общомозъчните симптоми зависят от повишеното вътречерепно налягане и от невродинамичните нарушения на мозъчната дейност. Повишеното вътречерепно налягане се дължи на увеличения обем на мозъка поради развитието на тумора, застоя на ликвора поради затрудненото му оттичане от вентрикулната система към субарахноидалните пространства, затрудненото оттичане на венозната кръв и нарушената водна обмяна с развитие на оток и наъбване на мозъка.

Клинична картина: Най-важните общомозъчни симптоми на повишено вътречерепно налягане са три - главоболие, повръщане и застойни папили.
Главоболието е най-честият и ранен симптом при тумори на главния мозък. То се среща при 95% от случаите с тумори в областта на задната черепна ямка, и при 80% от случаите с тумори в областта на големите полукълба. Главоболието има голямо диагностично значение, тъй като за дълго време - с години може да бъде единствен сиптом на заболяването. Главоболието е дълбоко, късащо, разпъващо, тягостно. В някои случаи то нараства до непоносимост. Често то е пристъпно и протича със забавяне на сърдечната дейност (брадикардия). Главоболието се дължи на дразнене на сетивните черепномозъчни нерви - троичния, блуждаещия, езико-гълтачния нерви и техните стволове, или на рецепторите им в твърдата мозъчна обвивка и в стените на съдовете.
Повръщането е друг симптом, който се среща у 68% от болните. Характерна е лекотата и спонтанността на повръщането. Болните повръщат без гадене, най-често сутрин, на гладно. Повръщането се дължи на дразнене на блуждаещия нерв. Промените в очните дъна и в остротата на зрението също са много важни характерни болестни симптоми. Най-чести са застойните папили. Те се наблюдават при 73% от болните. Зрителната острота е намалена. При изследване на ликвора в 80% от случаите се открива увеличаване на белтъка и поява на туморни клетки. Огнищните неврологични симптоми зависят от разположението на тумора в различните области на главния мозък.
Най-чести огнищни (локални) симптоми при туморите на челните мозъчни дялове са психични (апатия, липса на инициативност, депресия, еуфория), нарушение в равновесието, липса на обоняние, хемипарези, нарушен говор, генерализирани и Джаксънови епилептични гърчове.
Симптомите при тумори на теменните дялове на мозъка са възбудни и отпадни сетивни нарушения от коров тип, невъзможност да се разпознават предмети с пипане при затворени очи, невъзможност да се пресмята, нарушения в говора и писането.
Симптомите при тумори на слепоочните дялове на мозъка се изразяват във вкусови, слухови, зрителни и обонятелни халюцинации, невъзможност да се разбере чута реч, нарушение в зрителното поле.
Симптомите при тумори на тилните дялове на мозъка се изразяват в появата на зрителни халюцинации (болните виждат пламъци, звезди, фигури - най-често в едната зрителна половина). По-късно се установява отпадане на зрението в определени участъци от зрително поле.
Симптоми при тумори на малкия мозък са атаксия (нарушение на равновесието - болният залита като пиян), двойно виждане, световъртеж, понижение на мускулния тонус. При тумори в понтоцеребеларния ъгъл (между продълговатия и малкия мозък) се наблюдава бавно намаление на слуха от страна на тумора, което започва първоначално с поява на шум в ушите. По-късно се появяват световъртеж, пареза на лицевия нерв и на V-ти и VI-ти черепномозъчни нерви.

Лечението на мозъчните тумори е хирургично, а по-рядко и по показание радиологично.

За мозъчните тумори

Тялото на всеки един от нас е изградено от множество, различни по вид клетки. Понякога, под въздействието на различни фактори част от клетки променят нормалния си цикъл на развитие, растеж и смърт. Тези променени клетки започват да се делят много по-активно и да оформят новообразувание – тумор. Когато новобразуванието се развива в мозъка говорим за мозъчен тумор.

Туморните процеси, които засягат мозъка могат да бъдат класифицирани по различен начин и в зависимост от различни критерии. Мозъчните тумори най-често биват разделяни на първични и вторични, на доброкачествени и злокачествени, както и в зависимост от клетките и тъканите, от които произхождат.

При разделението на първични и вторични тумори се взима предвид мястото, от което първоначално се е развил тумора. Първични са тези новообразувания, които се развиват в нервната система поради промяна на състоянието на клетките и абнорменото им разрастване. Вторични са тези процеси, които са се развили на друго място и в последствие са се разпространили в нервната система – например метастазиране по кръвен път на раково образувание от друга част на тялото. Метастатичните мозъчни тумори са по-чести от първичните.

Туморите на мозъка могат да се разделят условно и на доброкачествени и злокачествени.

Доброкачествените мозъчни тумори:

• отличават се с бавен растеж, в случай че бъдат отстранени изцяло не се разрастват отново.
• имат добре очертани граници, клетките им не инфилтрират околната мозъчна тъкан, както и не се разпространяват в други части на тялото
• за разлика от останалите доброкачествените тумори, доброкачествените мозъчни тумори могат да бъдат животозастрашаващо състояние. Те притискат здравата и лесно ранима мозъчна тъкан и предизвикват сериозни оплаквания.
• понякога могат да претърпят злокачествена трансформация

Злокачествените мозъчни тумори:

• показват тенденция да нарастват бързо и да нахлуват (инфилтрират) в околната здрава мозъчна тъкан като нарушават нормалните й функции
• отделни туморни клетки могат да се разпространят и формират нови туморни маси в други части на главния мозък, на гръбначния мозък или дори в други органи на тялото. Процеса на разпространяване се означава като метастазиране. Мозъчните тумори рядко метастазират в органи извън нервната система.

Разделението на доброкачествени и злокачествени е условно, защото някои от злокачествените тумори се характеризират с относително бавен растеж и могат да бъдат контролирани с различни методи. Същевременно, някои доброкачествени тумори се развиват в трудни за лечение зони и проявяват склонност към рецидивиране. По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) според вида на клетките, от които произлизат, туморите на централната нервна система са повече от 120 различни вида. Трябва да се има предвид, че главния мозък е съставен от близо 10 000 000 000 работещи клетки.

При възрастни най-често срещаните първични мозъчни тумори са:

• глиоми (астроцитоми, глиобластоми, олигодендроглиоми) – това са тумори, които произлизат от глиалните клетки – вид помощни клетки, които са разположени между невроните на мозъка и осигуряват тяхното нормално функциониране. Те могат да бъдат с различна степен на злокачественост. Някои видове астроцитоми се приемат за доброкачествени, докато глиобластомите са най-разпространените злокачествени, резистентни на лечение тумори.
• менингеоми – често срещани доброкачествени тумори, които водят началото си от клетки на мозъчните обвивки. Менингиомите са най-честите доброкачествени мозъчни тумори при възрастни. Цялостното им хирургично отстраняване обикновено осигурява пълно оздравяване.
• тумори на хипофизната жлеза – най-често доброкачествени тумори от епителните клетки на жлезата.
• шваноми – доброкачествени тумори, които произхождат от Швановите клетки – клетки, които подобно на „изолация” обвиват периферните нерви. Тези тумори са наричани често «невриноми».

Всяка година близо 190 000 души в САЩ и 10 000 души в Канада развиват първични или метастатични мозъчни тумори. В САЩ на повече от 14 на всеки 100 000 души се поставя диагноза първичен мозъчен тумор. Мозъчни метастази възникват в близо 15% от раково болните. Известни са над 120 различни вида мозъчни тумори, което прави лечението в някои случаи изключително трудно.
Само 31% от мъжете и 30% от жените със злокачествени първични мозъчни тумори оцеляват 5 години след поставяне на диагнозата.

Горещият чай може да причини рак на гърлото

Пиенето на горещ чай може да причини рак на гърлото, съобщават ирански изследователи. Те съветват хората да изчакват горещите напитки да се охладят леко преди консумация.

Предишни изследвания свързваха употребата на цигари и алкохол с рака на хранопровода, докато изследването, поместено в Британското медицинско списание предполага, че горещите напитки могат също по някакъв начин да открият пътя за подобни тумори, пише БГНЕС.

Пиенето на много горещ чай при температура по-голяма от 70 градуса по Целзий се свързва с осемкратно увеличен риск от рак на гърлото, в сравнение с пиенето на топъл или почти топъл чай с по-малко от 65 градуса по Целзий, казват изследователите.

Реза Малекзадех от Техеранския университет за медицински науки и колегите му са изследвали навиците за пиене на чай на 300 души с рак на гърлото и на други 571 здрави мъже и жени от район на провинция Голестан в северната част на Иран. Регионът е сред тези с най-много случаи на заболяването в света, но там се забелязва ниска употреба на цигари и на алкохол, отбелязват изследователите.

Почти всичти доброволци, участвали в изследването, употребяват черен чай редовно, консумирайки до над литър дневно. Хората, редовно пиещи напитката по-малко от две минути след наливането й се оказали пет пъти по-застрашени да развият злокачественото заболяване в сравнение с тези, чакащи четири или повече минути преди да започнат да пият любимия си чай.

Според британски изследвания повечето хора предпочитат да консумират чая си при температура от 56-60 градуса. Не е ясно как горещият чай предизвиква рак, но едно от предположенията на учените е, че многократното топлинно нараняване на гърлото по някакъв начин инициира заболяването.

Симптоми и признаци при рака

Ракът е сред групата заболявания, които могат да бъдат съпроводени с всякакви признаци и симптоми. Признаците и симптомите зависят от размерите на тумора, месторазположението на рака и от това доколко са въвлечени в процеса околните органи или структури. В случай на разпространение (метастазиране) на рака симптомите могат да възникнат в различни части на организма.

Докато расте туморът започва да притиска близките органи, кръвоносните съдове и нерви. Този натиск води до пoявата на някои признаци и симптоми на рака. Ако туморът е в някоя особено важна област, например, в някои части на главния мозък, то даже туморът с малък размер може да доведе до ранна симптоматика.

Но понякога туморът възниква на такива места, че симптомите могат, а не се проявят докато туморът съвсем не увеличи размерите си. Трудно е да се определи ракът на задстомашната жлеза само с външен преглед. Някои тумори с такава локализация не дават симптоми до момента, в който не бъдат въвлечени нервите, които пък водят до болки в гърба. Други тумори растат около жлъчните пътища и водят до изменение на цвета на кожата (жълтеница). За съжаление, признаците и симптомите на рака на простатата се проявяват едва когато той вече се е разпространил.

Ракът може да доведе и до поява на общи симптоми от рода на температура, повишена умора, отслабване. Това може да бъде предизвикано от туморните клетки, които отделят вещества, изменящи обменните процеси на организма. Такива симптоми могат да възникнат и в резултат на въздействието на тумора върху имунната система.

Понякога туморните клетки отделят вещества в кръвотока, които предизвикват симптоми, които обикновено не са характерни за тумори. Например, някои тумори на задстомашната жлеза изработват вещества, водещи до образуване на тромби в кръвоносните съдове на долните крайници. Някои видове рак на белите дробове изработват хормоноподобни вещества, които влияят на нивото на калций в кръвта, което оказва влияние на нервите и мускулите, водейки до слабост и световъртеж.

Роля на признаците и симптомите при диагностика на рака

Лечението е толкова по-ефективно, колкото по-рано бъде открит туморът. По-ранното откриване на тумора означава, че лечението ще започне при по-малък размер на рака, когато все още не е разпространен по други части на тялото. Обикновено това с голяма вероятност означава излекуване, особено ако първичното лечение е операция .

Добър пример за възможността за ранно откриване на туморите е меланомата на кожата. Тя лесно се премахва ако не е проникнала дълбоко в кожата. При това иначе 5-годишната прогноза живот в този случай е на 100%. Но в случай на разпространение на меланомата в други части на тялото този процент катастрофално намалява.

Понякога симптомите се игнорират понеже човек е наплашен от възможните последствия и или отказва да се обърне към лекар, или смята, че симптомът не е толкова съществен. Общите симптоми от типа повишена умора често не се свързват с рака и затова рядко им се обръща внимание, особено когато има явна причина или когато са временни. Аналогично на това, болната може да смята специфичният симптом за тумор на млечната жлеза за простата киста, която ще си мине от само себе си. Но такива симптоми не трябва да се игнорират, особено ако съществуват дълъг период от време например, седмица или се наблюдава отрицателна динамика.

В някои случаи е възможно ракът да бъде открит преди появата на симптоми. Това може да стане при специално изследване на хора, които нямат симптоми на рак. Но това не означава, че трябва да криете от лекаря.появилите се симптоми

Общи признаци и симптоми на рака

Важно е да знаете някои общи (неспецифични) признаци и симптоми на рака. Те включват необяснимо отслабване, повишена температура, бърза умора, болка и изменения на кожата. Разбира се, трябва да помните, че наличието на някои от тях не означава непременно, че има тумор. Има и много други състояния, които са съпроводени с подобни признаци и симптоми.

Необяснимо отслабване:
Болшинството хора болни от рак губят тегло в определен период от болестта. Необяснимото отслабване с 4–5 кг може да бъде първият признак на рака, особено при рак на задстомашната жлеза, стомаха, хранопровода или белите дробове.

Повишение на температурата (треска):
Повишението на температурата се наблюдава често при рак и то на-вече при разпространението му. Почти при всички болни на даден етап от болестта започва треска, особено лечението оказва влияние на имунната система и повишава възприемчивостта към инфекции. Много по-рядко повишението на температурата може да бъде ранен признак на рак, например, при болестта на Ходжкин (лимфогрануломатоза).

Повишена склонност към умора:
Повишената уморяемост може да бъде важен симптом за прогресиране на заболяването. заболявания. Но умората, слабостта може да възникне и на раннен етап, особено ако ракът предизвиква хроническа загуба на кръв, което се среща при рак на дебелото черво или стомаха..

Болка
Болката може да бъде ранен признак на някои тумори, например, на костите. Но най-често болката е симптом на разпространителния процес.

Рак на гърдата

Какъв тип рак на гърдата имам?
Ракът на гърдата не е единична болест. Има много видове рак и те могат да имат различни последици. Ракът на гърдата варира от локален рак до разпространение, което води до поява на метастази. Тук се включват и рак на млечната жлеза, като например колоидни карциноми и папиларни карциноми, които имат много по-благоприятна перспектива (прогноза) в сравнение с другите по-често срещани видове рак на гърдата.

Прецизна диагноза
Важността на прецизната диагноза не може да бъде преувеличена. Точната диагноза е тази, която определя препоръчителното лечение. Лечението се определя индивидуално според специфичния тип рак на гърдата, както и състоянието на пациента.

Какво да се направи, за да се предотврати разпространението на рака в други области на същата или на другата гърда?
За съжаление, има пациенти, които могат да имат повече от една увредена област на същата гърда и дори злокачествено образувание и на другата гърда. Ако това се случи, то е добре да се смени веднага приложеното до момента лечение. От първостепенна важност е да намерите лекар, който ще изследва стадия на болестта, ще определи тумора и ще гарантира, че няма злокачествено разпространение в други области.

Понякога идентифицирането на тези "второстепенни" зони изисква внимателен преглед на мамографиите. Задължително изискайте от лекаря преглед от различни ъгли и специално изследване на гърдите с ултразвук и друга съвременна апаратура.

Какъв екип от медици може да ми помогне за точно диагностициране?
Добре организиран екип от патолог, хирург и рентгенолог е обикновено най-добрият избор що се отнася до решение относно лечението. Съвет от целия екип е нужен по време на биопсии и всякаква операция с цел отстраняване на тумора, за да се гарантира най-добрия шанс за благоприятен изход за пациента.