Рак на костите

Терминът рак се отнася за всяко едно образувание или тумор и се характеризира с необичайно и неконтролирано клетъчно делене. Обаче, се получи известно объркване, когато, както в случая с рака на костите, думата рак, без да се прецени правилно, бе изцяло приложена за кухини (в костите), които всъщност са обратното на туморно образувание.

Съществуват много теории за причината за рака. Базиран на откритията ми за Петте Биологични Закона и Желязното Правило на Рака (1981г.), ракът винаги произлиза от високо интензивен конфликтен шок (ДХС), който хваща индивида напълно неподготвен. В момента на ДХС, конфликтният шок повлиява на предварително определена област в мозъка, като незабавно се активира една „Смислена Биологична Специална Програма” (СБС), за да помогне на организма в копирането на точната конфликтна ситуация (Петия Биологичен Закон). В зависимост от вида на конфликта, съответната Биологична Специална Програма се изявява на органично ниво като рак или раков еквивалент. Нещо повече, всяка СБС има две фази: конфликтно-активна фаза, последвана от лечебна фаза – при положение, че конфликтът е бил разрешен (Вторият Биологичен Закон).

Биологичният конфликт, свързан с рака на костите е конфликт на самообезценяване – неочакван пробив на самоуважението или загуба на вярата в себе си (самоувереност). Такъв конфликт на самообезценяване може да бъде преживян по много различни начини. Важното е как това чувство на самообезценяване е възприето, усетено в момента на конфликтното събитие, което определя кои кости или кои части на скелета ще бъдат засегнати.

Например:
• Череп или шийната част на гръбначния стълб – интелектуален конфликт на самообезценяване, във връзка с някаква интелектуална задача; например в работата, в училище.
• Рамо – конфликт на самообезценяване във връзка с майка/ дете или партньор; например, „Провалих се като майка/ дете/ партньор!”
• Ръце – конфликт на самообезценяване във връзка с правенето, майсторенето на нещо.
• Торакалната част на гръбначния стълб (областта от шията до гръдния кош) – конфликт на самообезценяване, който „удря” човека като цяло.
• Крака, коляно – конфликт на самообезценяване във връзка с физически преживявания; например в спорта.

По време на конфликтно-активната фаза се наблюдава загуба на костна тъкан („кухини в костите”), наречена още костна остеолиза, като едновременно с това се понижава производството на бели и червени кръвни клетки. При умерените случаи на конфликт на самообезценяване, загубата на тъкан не засяга костите, а лимфните възли, които са в близост до тях.

В лечебната фаза, която следва след разрешаването на конфликта, се развива точно обратния процес. За да се запълнят и рекалцират (да се втвърдят) кухините и пролуките в костите, клетките на надкостницата и на костта бързо се размножават. Този естествен процес на възстановяване на костта винаги е придружен с подуване. Поради това подуване, периостът (обвивката, която плътно покрива костта) се разтяга и издува, създавайки предпоставка за евенуална костна фрактура (счупване) по това време. Трябва да се отбележи, че ако конфликтът на самообезценяване е продължил дълго време, загубата на костна тъкан може да причини спонтанно счупване дори и в активната фаза.

Разтягането на периоста може да бъде много болезнено. Най-добре е пациентът да се подготви за тези предсказуеми „костно-лечими болки” (в рамките на 6-8 седмици; най-много три месеца, но в редки случаи, ако няма конфликтно влошаване на състоянието) и да бъде в състояние да изтърпи временния (!) дискомфорт. Обикновено болките стават непоносими, когато пациентът се паникьоса! Важно е да се разбере, че болката е жизненоважна част от оздравителния процес, тъй като принуждава индивида да си почива, което намалява риска от счупвания на костта. Ако е засегнат гръбначният стълб, силно се препоръчва пациентът да е на легло, да не подлага гръбнака си на напрежение, за да не счупи прешлен.

Успоредно с подуването на органично ниво, се наблюдава и подуване в съответната мозъчна област – по-точно в церебралната медула (вътрешността на главния мозък), откъдето всъщност тази „Смислена Биологична Специална Програма” се управлява и режисира. Подуването в мозъка (т.нар. мозъчен оток – едем) е видимо на мозъчна томограма като тъмно петно. С възстановяването на костта (костите) мозъчният оток също спада.

Лечебният процес и рекалцификацията могат лесно да се наблюдават с помощта на рентгенография. Хистолозите интерпретират ясно очертаните бели петна от рентгенографията като „остеобластни метастази”, въпреки, че е добре известно, че остеобластите – костните градивни клетки, са жизненоважни за лечението на костите. Да се диагностицират тези кухини в костите като „остеокластни метастази” (клетки, които нормално разрушават костното вещество и имат значение за правилната регенерация на костната тъкан), е повече от абсурдно, защото: Как е възможно „злокачествени ракови клетки” да се разпрострят от кухините към костите, където ракови клетки дори не се срещат? Как е възможно „доброкачествената костна остеолиза” (процес на разрушаване на костната тъкан без последващото й заместване от друга тъкан) да се превърне в „злокачествен” остеосарком?


Остеосарком – злокачествено новообразуване на костта, костен тумор

Така нареченият „остеосарком” често се появява, случва се, когато периоста е отворен, непример по време на биопсия. Причинена от изследователските изрязвания, „течната „ надкостница (образувана в костта по време на лечебната фаза, за да запълни костната тъкан) намира път към заобикалящата я тъкан, завършвайки в един „остеосарком”, който е всъщност уплътнено, втвърдено увеличаване на надкостницата.

Със знанието за Германската Нова Медицина изследователските изрязвания са напълно ненужни. Опитът показва, че мозъчната томограма осигурява много повече благонадеждна информация за хистологичните формирования, от която й да е биопсия.