Pак на дебелото черво

Ракът на червата се среща най-често в правото черво. Той заема трето място между неоплазмите на храносмилателния канал – след рака на стомаха и хранопровода. Засяга главно хора между 50 и 60 години, но се среща и при младите. Мъжете боледуват по-често от жените.
Етиологията на заболяването е неизвестна. Като предразполагащи моменти се сочат полипите на дебелото черво, язвеният колит, дивертикулите, хроничните възпалителни процеси в червата. За развитието на рака на правото черво имат значение хемороидите и различните видове проктити.
Макроскопски се различават главно три форми на рака:
- улцерозна – язвите са разположени напречно на червото, имат твърди надигнати ръбове и некротично дъно;
- полипозно- фунгозна – туморът има форма на цветно зеле;
- инфилтративна – обхваща циркулярно червото и го стеснява.
Хистологично най-често се касае за аденокарцином и по-рядко за солиден или слизест рак. Ракът на червата метастазира най-често в регионерните лимфни възли и черния дроб.
Клиничната картина зависи от локализацията на рака, големината и разпространението му. Поради бавния му растеж ракът на дебелото черво дълго време може да протече с оскъдни прояви. Първите признаци са болка в корема, тежест след нахранване, безапетитие. По-късно се развиват явления на чревна непроходимост, изразяваща се в упорит запек и усилване на болката. При разпадането на тумора се явява кръв в изпражненията.
Ракът на правото черво се характеризира с наличието на кръв и слуз в изпражненията, с редуващи се запек и диарии и болка при дефекация.
При изследването на корема в някои случаи може да се наблюдавачревна перисталтика. Понякога при палпация може да се напипа туморна маса с плътна, неравна повърхност. В напредналите случаи общото състояние на болните се влошава. Кожата придобива бледо-землист цвят, подкожната тлъстина и тургорът се намаляват. Изследването на кръвта показва хипохромна анемия, ускорена РУЕ, понякога левкоцитоза.
Голямо значение за диагнозата на рака на дебелото черво има рентгеновото изследване. Полипозната и улцерозната форма дават дефект в напълването с неравни, полициклични очертания. Скирозният рак дава пръстеновидно стеснение на лумена на червото.
Ракът на дебелото черво може да бъде установен с ректално туширане. Чрез ректороманоскопия могат да бъдат видени по-високо разположените тумори. В изпражненията при цитологично изследване понякога се намират туморни клетки.
Протичането на рака на червата е сравнително по-дълготрайно. Средната продължителност на живота на болните от първите клинични прояви до смъртта е от 1 до 3 години, а понякога и повече. Смъртта обикновено настъпва от някое усложнение – перфорация, кръвоизлив, чревна непроходимост или кахексия.
Разпознаването на рака на дебелото черво, особено в ранните му стадии, представлява значителна трудност. Често неговите прояви се тълкуват като обикновен колит. Трябва да се помни, че във всички случаи, когато у хора над 50 години се появят немотивирани нарушения на чревната функция заедно с отслабване- трябва да се мисли за рак. Най-голямо значение за диагнозата имат рентгеновото изследване и ректороманоскопията. Диференциална диагноза се прави с обикновения колит, доброкачествените тумори на червата, туморите на бъбрека, жлъчния мехур и др.
Лечението е хирургично. При неоперабилност се дават симптоматични лекарства или се прави рентгеново облъчване.