събота, 15 май 2010 г.

Какво представлява ракът на панкреаса?

Панкреасът представлява жлеза разположена зад стомаха в близост до дванадесетопръстника (началната част на тънките черва, непосредствено след стомаха). Панкреасът се състои от тяло, глава и опашка и във функционално отношение се разделя на екзокринна и ендокринна част.

Екзокринният панкреас отделя ензими, които вземат участие в процеса на храносмилане и разграждат белтъци, мазнини и др.

Ендокринният панкреас отделя хормоните инсулин и глюкагон. Те имат важно значение за поддържане нивото на кръвната захар. Главата на панкреаса се разполага в горната дясна, а опашката съответно в горната лява част на корема.

Ракът на панкреаса се локализира в 70% в главата, в 20% в тялото и в 10% в опашката на жлезата. Най- често изхожда от клетките, които покриват вътрешната повърхност на каналите й. При нарастването си може да проникне по съседство в други органи (стомах, дванадесетопръстник, дебело черво), както и да метастазира към отдалечени органи (най-често черен дроб).

Ракът на панкреаса засяга се най-вече възрастта над 50 години, като мъжете боледуват повече от два пъти по-често от жените. Към момента в САЩ ракът на панкреаса е на четвърто място като причина за смъртност от злокачествени заболявания след рака на белия дроб, дебелото черво и гърдата.

Cимптомите при рак на панкреаса

Ракът на панкреаса няма специфични белези в своето протичане. Ранното му диагностициране е трудно и често при поява на първите оплаквания е вече налице разпространение на заболяването и в други органи на тялото.

Най-честите симптоми са:

* болка. Тя може да бъде тъпа, постоянна или под формата на кризи. При локализация в главата на панкреаса, болката обикновено е в горната дясна половина на корема, а при локализация в опашката – в горната лява половина. Може да се излъчва към гърба или да обхваща целия корем. Характерно е, че се засилва след прием на храна и в легнало положение.
* жълтеница (жълтеникава оцветка на кожата и бялото на очите) - при рак на главата. Тя е резултат от притискане на билиарната система, която включва жлъчния мехур и каналите, носещи жлъчка и други смилателни сокове от него, черния дроб и панкреаса към тънкото черво. В тези случаи жълтеницата се придружава от потъмняване на урината (тя добива цвят на бира), сърбеж по кожата и изсветляване на изпражненията.
* гадене, евентуално повръщане
* загуба на апетит
* отслабване на тегло
* обща слабост и лесна уморяемост

Карцином на панкреаса

Eпидемиология: Заболеваемостта от рак на панкреаса е най-висока в страни като САЩ, Англия, Дания, където достига 10/100 000, докато в Япония, Италия е 3,5-5/100 000.
След карцинома на дебелото черво и този на стомаха, ракът на панкреаса се нарежда на трето място сред туморите на храносмилателния тракт. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените. Обикновено възниква след 5-ото десетилетие от живота.

Етиология: Причините за развитието на рак на панкреаса са неясни. Рисков фактор е тютюнопушенето – заболяването се среща два пъти по-често сред пушачи. Счита се, че хроничният калцифициращ панкреатит, захарният диабет, холелитиазата имат значение за появята на карцином на панкреаса. Роля играе и повишеното количество мазнини в храната, ограничената консумация на въглехидрати, злоупотребата с алкохол.

Патоанатомия: Най-често ракът на панкреаса има окръглена форма и не достига големи размери. Обикновено се касае за аденокарцином с различна степен на диференциация – високо-, слабодиференциран, анапластичен. Редки типове са : ацинарноклетъчен карцином, кистаденокарцином и други.

Локализация: В около 70% карциномът се локализира в главата, в 20% в тялото и 10% в опашката на панкреаса. Най-често изхожда от каналикуларния епител (80%), от периампуларната зона (15%) и от жлезистия паренхим на органа (5%).

Метастазиране: Ракът на панкреаса се разпространява по:
- лимфогенен път – в лимфните възли около главата на панкреаса, ретродуоденалните, мезентериалните, целиакалните и други лимфни възли;
- хематогенен път – най-често в черния дроб;
- по съседство – туморът рано инфилтрира дуоденума, жлъчния мехур, стомаха и др.

Клиника при рак на панкреаса

Симптоматиката зависи от големината и локализацията на тумора. Първите прояви са слабо изразени и неспецифични - понижен апетит, тежест в стомаха, метеоризъм, безсъние, неспокойствие По-късно се появяват болка и жълтеница.
Болката е постоянна и тъпа. При рак на главата на панкреаса се локализира в епигастриума и медиалната част на дясното подребрие. При рак на тялото на жлезата – болката е в епигастриума и кръста. При тази локализация се наблюдава типичната панкреасна болка. Тя е особено силна, засилва се при положение по гръб, особено нощем и се облекчава при сядане или навеждане напред. Дължи се на прорастването на тумора в ретроперитонеалното пространство с обхващане на ганглии и нервни сплитове. При рак на опашката на панкреаса е характерна болка в лявото подребрие с излъчване към лявата плешка.

Вторият по честота и важност симптом е жълтеницата. Тя е особено характерна за рак на главата на панкреаса, където е ранен симптом. При карцином на тялото или опашката иктерът е късна проява и говори за възникнали чернодробни метастази. Жълтеницата е обтурационна, съпровожда се с ахолия, сърбеж и често с редуване на запек и диария.
Наблюдава се значително понижение на теглото. Дължи се на намаления апетит до степен на отвращение от храна, на нарушеното храносмилане.

В около 20-30% от болните с карцином на тялото и/или опашката на панкреаса се установява нарушен въглехидратен толеранс или изявен захарен диабет. Понякога първа проява на карцином с тези локализации може да бъде мигриращ тромбофлебит или флеботромбоза. Тромбоза на v. lienalis може да настъпи в резултат на метастази от рак на тялото и/или опашката на задстомашната жлеза. В тези случаи се наблюдават спленомегалия, езофагеални или стомашни варици, които могат да се усложнят с масивни кръвоизливи.

Pак на дебелото черво

Ракът на червата се среща най-често в правото черво. Той заема трето място между неоплазмите на храносмилателния канал – след рака на стомаха и хранопровода. Засяга главно хора между 50 и 60 години, но се среща и при младите. Мъжете боледуват по-често от жените.
Етиологията на заболяването е неизвестна. Като предразполагащи моменти се сочат полипите на дебелото черво, язвеният колит, дивертикулите, хроничните възпалителни процеси в червата. За развитието на рака на правото черво имат значение хемороидите и различните видове проктити.
Макроскопски се различават главно три форми на рака:
- улцерозна – язвите са разположени напречно на червото, имат твърди надигнати ръбове и некротично дъно;
- полипозно- фунгозна – туморът има форма на цветно зеле;
- инфилтративна – обхваща циркулярно червото и го стеснява.
Хистологично най-често се касае за аденокарцином и по-рядко за солиден или слизест рак. Ракът на червата метастазира най-често в регионерните лимфни възли и черния дроб.
Клиничната картина зависи от локализацията на рака, големината и разпространението му. Поради бавния му растеж ракът на дебелото черво дълго време може да протече с оскъдни прояви. Първите признаци са болка в корема, тежест след нахранване, безапетитие. По-късно се развиват явления на чревна непроходимост, изразяваща се в упорит запек и усилване на болката. При разпадането на тумора се явява кръв в изпражненията.
Ракът на правото черво се характеризира с наличието на кръв и слуз в изпражненията, с редуващи се запек и диарии и болка при дефекация.
При изследването на корема в някои случаи може да се наблюдавачревна перисталтика. Понякога при палпация може да се напипа туморна маса с плътна, неравна повърхност. В напредналите случаи общото състояние на болните се влошава. Кожата придобива бледо-землист цвят, подкожната тлъстина и тургорът се намаляват. Изследването на кръвта показва хипохромна анемия, ускорена РУЕ, понякога левкоцитоза.
Голямо значение за диагнозата на рака на дебелото черво има рентгеновото изследване. Полипозната и улцерозната форма дават дефект в напълването с неравни, полициклични очертания. Скирозният рак дава пръстеновидно стеснение на лумена на червото.
Ракът на дебелото черво може да бъде установен с ректално туширане. Чрез ректороманоскопия могат да бъдат видени по-високо разположените тумори. В изпражненията при цитологично изследване понякога се намират туморни клетки.
Протичането на рака на червата е сравнително по-дълготрайно. Средната продължителност на живота на болните от първите клинични прояви до смъртта е от 1 до 3 години, а понякога и повече. Смъртта обикновено настъпва от някое усложнение – перфорация, кръвоизлив, чревна непроходимост или кахексия.
Разпознаването на рака на дебелото черво, особено в ранните му стадии, представлява значителна трудност. Често неговите прояви се тълкуват като обикновен колит. Трябва да се помни, че във всички случаи, когато у хора над 50 години се появят немотивирани нарушения на чревната функция заедно с отслабване- трябва да се мисли за рак. Най-голямо значение за диагнозата имат рентгеновото изследване и ректороманоскопията. Диференциална диагноза се прави с обикновения колит, доброкачествените тумори на червата, туморите на бъбрека, жлъчния мехур и др.
Лечението е хирургично. При неоперабилност се дават симптоматични лекарства или се прави рентгеново облъчване.

Витамин С срещу рака

Новозеландски изследователи заявиха, че витамин С е изключително важен за доброто здраве и може да помогне в борбата с рака, като направи химиотерапията по-ефикасна, съобщи ДПА.

Лабораторни експерименти на д-р Маргарет Висърс от университета на Отаго за пръв път са показали, че витамин С е от голямо значение за здравословния начин на живот, а не е просто здравословна добавка, която се приема, когато човек е настинал.

Установих, че витамин С е много важен при контрола на редица клетъчни функции, клетъчната смърт и растежа на ракови клетки, заяви д-р Висърс. Без витамин С човешките клетки не могат да функционират както трябва, недостигът му предизвиква здравословни проблеми. Д-р Висърс припомни, че още от експедициите на британския мореплавател Джеймс Кук, който настоявал членовете на екипажа му да ядат цитрусови плодове, за да се предпазят от скорбут, благотворният ефект от консумацията на плодове и зеленчуци е известен. Никой обаче не е идентифицирал процесите в човешкия организъм, заради които активната съставка витамин С е толкова важна.

Според д-р Висърс поредица експерименти са показали, че витамин С играе ключова роля за здравето на клетките и има голямо значение за контрола на клетъчната активност в организма. Тя поясни, че витамин С не е лек срещу рак, но изследванията сочат, че когато нивата му са ниски или липсват в организма, раковите клетки създават по-бързо нови кръвоносни съдове около себе си и са резистентни към химиотерапия. Това означава, че недостигът на витамин С ускорява растежа на тумора и пречи на ефикасната терапия. Следователно възстановяването на нормалните нива предполага намаляване на растежа на тумора и по-ефикасна химиотерапия, отбеляза д-р Висърс.

Зехтинът помага в борбата срещу рака на гърдата

Испански специалисти са идентифицирали химикали с противоракови свойства в зехтина.

Откритието обяснява връзката между Средиземноморската диета и понижения риск от рак на гърдата.

Зехтинът се получава чрез студено пресоване на маслини, без да се прилагат химикали или топлинна обработка. Така в продукта се запазват полезни фитохимикали, които в процеса на рафиниране се губят.

В рамките на настоящето изследване специалистите от университета на Гранада и Каталонския онкологичен институт разделили на фракции зехтин и ги тествали срещу ракови клетки в лабораторни условия.

Изследователите установили, че всички фракции, съдържащи сложни фитохимически полифеноли - лигнани и секоиридоиди - ефективно потискат гена HER2, свързан с рака на гърдата.

Авторите на изследването отбелязват, че концентрациите, прилагани в лабораторни условия, не могат да бъдат постигнати в реалния живот чрез употреба на зехтин.

Постижението обаче може да се използва в разработката на противоракови лекарства, допълват специалистите.

Екстракт от грозде унищожава ракови клетки

Американски изследователи са установили, че екстракт от гроздови семки подтиква ракови клетки при левкемия да се самоунищожават.

Специалистите от университета на Кентъки са тествали екстракта в лабораторни условия.

В рамките на 24 часа раковите клетки, изложени на въздействието му, загинали, докато здравите клетки останали незасегнати.

Изследването дава надежда за разработването на нови методи за лечение, но експертите предупреждават, че то все още е на твърде ранен етап, за да препоръчват на хората да хапват грозде като превантивно средство срещу рак.

Предишни изследвания са показали, че в лабораторни условия екстракт от гроздови семки действа върху клетки при рак на кожата, гърдата, дебелото черво, белия дроб, стомаха и простата.

Настоящето проучване показва, че той влияе и върху рака на кръвта.

Семената на гроздето са богати на антиоксиданти, сред които и ресвератрол, за които се знае, че имат противоракови свойства.

Метастази в костите: лечение

Метастазирането е процес на разпространение на рака от първоначалното му местоположение към други части на тялото.

Целта при лечение на хора с метастатична костна болест и болката, която толкова често е свързана с нея, е да се облекчат симптомите, да се предотвратят фрактурите и да се подобри подвижността и качеството на живот.
Настоящите терапевтични възможности включват:

* Лъчетерапия
* Аналгетици (обезболяващи)
* Оперативно лечение
* Хормонална терапия и химиотерапия
* Бифосфонати

Тези терапии често се използват в комбинация, за да се постигне оптимално облекчение на болката. Ето обзор на всеки тип лечение:
Лъчетерапия

Едно от основните видове лечения за облекчаване симптомите на метастатичната костна болест е лъчетерапията и Вашият онколог може да препоръча лъчетерапия, за да унищожи раковите клетки, които са се разпространили от първичния тумор към костите. Лъчетерапията може да бъде проведена с апарат (подобна на рентгеновия апарат) като външна лъчетерапия или по-рядко като радиоизотоп.
Радиоизотопът е радиоактивно вещество, което обикновено се прилага като инжекция или капково през вените.
Аналгетици

Болкоуспокояващи лекарства, известни като аналгетици, могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация с друг вид лечения на костната болка. Нестероидните противовъзпалителни лекарства (като аспирин и ибупрофен) и парацетамол са ефективни да облекчат лека костна болка. Слаби (като кодеина) или силни опиати (като морфин, фентанил или хидроморфон) могат да намалят умерена или тежка болка.

Оперативно лечение

Болката от тежко притискане на гръбначния стълб или от дестабилизирани кости може да бъде намалена оперативно, за да се облекчи натиска или да се стабилизира областта. За намаляване на болката и избягване на счупванията може да се използват хирургични ортопедични устройства за поддържане на дългите кости.
Хормонална терапия и химиотерапия

Хормоните са вещества, които се произвеждат в организма, действащи като химични посредници, които повлияват растежа и активността на клетките. Хормоналните терапии се използват за лечение на рака на гърдата и рак на простатата и действат, като променят производството или активността на определени хормони в организма, които са известни стимулатори на растежа на тези видове рак. Има различни видове хормонално лечение и вида лечение зависи от типа рак, който се лекува.

Женските хормони, по-специално естроген, могат да стимулират растежа на някои клетки на рака на гърдата. Така лекарства, които намаляват нивото на естроген в организма, или които пречат на естрогена да се свърже с раковите клетки, се използват като лечение на някои типове рак на гърдата. Те са известни като антиестрогенови лекарства или ароматазни инхибитори.

Химиотерапията се използва по-рядко от хормоналната терапия, когато са засегнати само костите от метастази, но тя е е част от стандартното лечение, ако хормоналната терапията претърпи неуспех или други органи, като черния дроб, бъдат населени с ракови клетки.

Хранене при рак на гърдата

Препоръчителен хранителен режим за предпазване от рак на гърдата и за подпомагане на тялото по време на химиотерапия, лъчетерапия и операция.

ХРАНИ за предпазване и при лечение рак на гърдата

Една от формите на лечение на Традиционната Китайска Медицина (ТКМ) е използването на храната като лекарство. Много от ежедневно използваните храни могат да помогнат за предпазване и лечение на рака на гърдата, като помагат за детоксикация на тялото, елиминирайки предпоставките за рак на гърдата, известни като "вътрешен хлад", и подсилващи черния дроб, стомаха и бъбреците - трите най-важни органа за женското здраве.
На тази страница ще намерите също полезни съвети за хранене в хармония с естествените цикли на Вашето тяло.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ХРАНИ

Изброените по-долу храни са най-подходящите, според ТКМ. Ако имате рак на гърдата, погледнете и храните при химиотерапия, лъчетерапия и операция.

ЗЕЛЕНЧУЦИ: БРОКОЛИ, КЕРВИЗ (целина), КОПЪР, ДЖИНДЖИФИЛ, КАРФИОЛ, МОРКОВИ, ЛУК, ЧЕСЪН, ПАТЛАДЖАН, РЕПИЧКИ
ЗАБЕЛЕЖКА: зеленчуците трябва да са сготвени, НЕ сурови

ПЛОДОВЕ: КРУШИ, КИВИ, ДИНЯ, ФУРМИ, АНАНАС, ЛИМОНИ

ЯДКИ: КЕСТЕНИ, ОРЕХИ, ФЪСТЪЦИ

МОРСКИ: МИДИ, СКАРИДИ, РАЦИ

АЗИАТСКИ: ВОДОРАСЛИ, ПЪДПЪДЪЧИ ЯЙЦА (пресни или консервирани), ЧЕРВЕН БОБ (Hong dao), Китайска бяла гъба, БАМБУКОВИ ПЪПКИ (консерва), БАМБУКОВИ ВРЪХЧЕТА (консерва), Китайски лющен ечемик, Семена на лотус, ТЪМЕН БОБ, КИТАЙСКИ ЧЕРВЕНИ ФУРМИ (Hong zau), ЗЕЛЕН ЧАЙ (всякакъв вид с изключение на ДЕКОФЕИРАН)

ПЧЕЛНИ: МЕД, ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ

Кои билки помагат при рак на кръвта?

Традиционната медицина нито препоръчва, нито отрича билколечението, стига то да се провежда според правилата. А ето кои са те:

Лечението с билки трябва да се провежда само паралелно с лечението, предписано от лекаря. Недопустимо е да се игнорира всякакво назначение на лекар-хематоонколог. Не трябва да скривате от лекуващия лекар това, което използвате като лечебни растения. Консултацията с двама лекари - хематоонколог и фитотерапевт, ще е полезна за оздравяването.

• Много популярни са отровните билки, те оказват най-изразено противотуморно действие. Но с тях трябва много да се внимава. Първо, да ги покажете на лекуващия лекар. И второ. Те се използват само при болни над 1в-го-дишна възраст.

• Лечението с билки при възрастни се провежда във всички стадии на левкозата, а при децата - само когато детето не е в онкологичен център за лечение.

• Дозите се подбират индивидуално, в зависимост от възрастта, от теглото и от общото състояние на болния.

Общи признаци и симптоми на рака

Важно е да знаете някои общи (неспецифични) признаци и симптоми на рака. Те включват необяснимо отслабване, повишена температура, бърза умора, болка и изменения на кожата. Разбира се, трябва да помните, че наличието на някои от тях не означава непременно, че има тумор. Има и много други състояния, които са съпроводени с подобни признаци и симптоми.

Необяснимо отслабване:
Болшинството хора болни от рак губят тегло в определен период от болестта. Необяснимото отслабване с 4–5 кг може да бъде първият признак на рака, особено при рак на задстомашната жлеза, стомаха, хранопровода или белите дробове.

Повишение на температурата (треска):
Повишението на температурата се наблюдава често при рак и то на-вече при разпространението му. Почти при всички болни на даден етап от болестта започва треска, особено лечението оказва влияние на имунната система и повишава възприемчивостта към инфекции. Много по-рядко повишението на температурата може да бъде ранен признак на рак, например, при болестта на Ходжкин (лимфогрануломатоза).

Повишена склонност към умора:
Повишената уморяемост може да бъде важен симптом за прогресиране на заболяването. заболявания. Но умората, слабостта може да възникне и на раннен етап, особено ако ракът предизвиква хроническа загуба на кръв, което се среща при рак на дебелото черво или стомаха..

Болка
Болката може да бъде ранен признак на някои тумори, например, на костите. Но най-често болката е симптом на разпространителния процес.

Изменения на кожата:
Освен при тумор на кожата и някои видове тумори на вътрешните органи могат да предизвикат видими кожни признаци от рода на потъмняване на кожата (хиперпигментация), пожълтяване (жълтеница), зачервяване (еритема), сърбеж или прекалено окосмяване.
Специфични признаци и симптоми на рака
Освен гореуказаните общи симптоми, трябва да се знаят и други общи симптоми, които могат да се наблюдават при рак. Трябва отново да се има предвид, че и тези, а и другите признаци и симптоми не говорят непременно в полза на рака защото могат да се срещнат и при други заболявания.

Нарушения в дефекацията или функциите на пикочния мехур:
хроничен запек, разстройство или промяна в количеството изпражнения може да бъде признак за наличие на рак на дебелото черво. Болката при уриниране, наличието на кръв в урината или изменението на функциите на пикочния мехур (по-често или по-рядко уриниране) могат да бъдат свързани с рак на пикочния мехур или на простатата. Веднага съобщете на лекаря з тези изменения.

Незарастваща рана или язва:
злокачествените тумори на кожата могат да кървят и да изглеждат като рана или язва. Продължително съществуващата рана в устата може да се окаже рак на устната кухина, особено при тези, които пушат, дъвчат тютюн или често употребяват алкохол. Язвите на половия член или във влагалището могат да бъдат както признаци на инфекция, така и на ранен стадий на рак и затова трябва да бъдат изследвани.

Необичайни кръвотечения
необичайно кръвотечение може да бъде признак на ранен или напреднал стадий на рак. Кръвта в храчката може да бъде признак на рак на белите дробове. Кръвта в изпражненията (или тъмни или черни изпражнения) може да бъде признак на рак на дебелото или правото черво. Рак на шийката на матката или на самата матка може да доведе до кръвотечения от влагалището. Кръвта в урината е признак на възможен рак на пикочния мехур или бъбреците. Кръвта, отделяна от зърната на гърдите може да е признак за рак на млечната жлеза.

Уплътнение или туморно образувание в млечната жлеза или други части на тялото:
Много тумори могат да бъдат напипани през кожата, особено тези на млечната жлеза, на лимфните възли и на меките тъкани на тялото. Уплътненията или туморните образувания могат да бъдат първи признаци на ранен или напреднал стадий на рак. Съобщете веднага на лекаря преди това уплътнение или тумор да е започнало да се увеличава.

Нарушения в храносмилането или затруднено гълтане:
Макар и тези симптоми да се срещат при различни заболявания, те могат да указват и наличие на рак на хранопровод, стомаха или гърлото.

Изменение в брадавиците и бенките:
трябва да се консултирате с лекар за всяко изменение в цвета, формата и размера натези образувания.Кожното огнище може да се окаже меланома, която при ранна диагностика се поддава на лечение.

Дразнеща кашлица или хрипкав глас:
дългата и непреминаваща кашлица може да бъде признак на рак на белите дробове. Хрипкавият глас може да бъде признак за рак на признак на рак на гърлото или на щитовидната жлеза.

Какво представлява стомашният рак?

Ракът на стомаха е резултат от злокачествено израждане на клетки на стомашната лигавица. Той може да се развие във всяка една негова част, както и да проникне по съседство в други органи (черен дроб, панкреас, дебело черво), или да прорастне към хранопровода и тънките черва. Стомашният рак метастазира към отдалечени органи като бял дроб, кости, яйчници, лимфни възли и др.

Самият стомах е част от храносмилателната система, разположена в горната част на корема, под ребрата. Входната му част е в контакт с хранопровода, а изходната част преминава в тънките черва.

Честотата на стомашния рак в България е 42 на 100 000. Той се среща 2 пъти по-често при мъже и се развива главно след 40 год. възраст.

Обсъждат се редица рискови фактори:

* инфекция с Helicobacter pylori,
* тютюнопушене,
* чест прием на алкохол,
* силно пикантни и подправени ястия,
* наследственост и др.

Pак на задстомашната жлеза

Ракът на задстомашната жлеза не е рядко заболяване. Среща се по-често при мъжете, отколкото при жените. Боледуват главно хора над 50 годишна възраст.
Туморът се локализира най-често в главата и значително по-рядко в тялото и опашката и. Той води началото си от епитела на панкреатичните каналчета и по-рядко от паренхимните клетки. По хистологичния си строеж се различават аденокарцином и по-рядко медуларни, скирозни и желатинови форми. Макроскопски се установяват отделни възли с твърда консистенция и неравна повърхност или дифузно разпространен неопластичен процес.
Ракът на панкреаса може да прорасне в съседните органи- стомах, черен дроб, бъбреци. Често той притиска d.choledochus, като причинява механична жълтеница.
Симптомите на заболяването са разнообразни и зависят главно от локализацията на тумора.
Ракът на главата на панкреаса се характеризира с постепенно засилваща се механична жълтеница, причинена от притискането на d. choledochus от тумора. В началото на заболяването болните се оплакват липса на апетит, обща слабост, гадене, запек или диария. Наред с тези явления се появява и болка – тъпа, постоянна, локализирана в епигастриума или дясното подребрие.
При обективното изследване прави впечатление жълтото оцветяване на кожата. Цветът на кожата в началото е жълтозеленикав, а след това постепенно става маслиненозелен. Жлъчният мехур се препълва с жлъчка и може да се напипа като крушовидна маса с еластична консистенция. Изпражненията са оцветени ахолично, урината е тъмна, в нея се установява билирубин. Билирубинът в кръвния серум е повишен значително. Функционалните чернодробни проби в началото на заболяването са нормални, но по-късно стават положителни поради увреждането на чернодробния паренхим. Постепенно се развива кахексия и болните умират до една година след появата на жълтеницата.
Ракът на тялото на панкреаса се среща по-рядко. При него липсва жълтеница. Най-характерният му признак са силните, нетърпими болки в епигастриума с излъчване към гръбначния стълб. Болките се обясняват с просрастването на тумора назад и притискането на слънчевото спелетение. В крайния стадий може да се развие асцит вследствие на притискане на вратната вена от метастази. Бързо се развива кахексия и настъпва смърт след няколко месеца.
Диагнозата на рака на задстомашната жлеза е трудна. За рак на главата на панкреаса говорят упоритата и прогресивно засилващата се механична жълтеница и развитието на ракова кахексия. Диференциална диагноза трябва да се прави със запушването на d.choledochus с камък, с рак на жлъчните пътища, на черния дроб и др.
За рак на тялото на задстомашната жлеза говори силната невралгична болка. Диференциална диагноза трябва да се прави със заболяванията на гръбначния стълб- да се направи рентгенова снимка.
Лечението е само хирургическо и се състои в пълна или частична резекция на задстомашната жлеза. Хирургическото лечение може да даде добър резултат, при условие че диагнозата е поставена рано.

Рак на ларинкса

Ларинкс е орган, разположен в предната част на шията. Нарича се още “гласова кутия". Той се намира в горната част на трахеята и пред хранопровода.
Основната роля на ларинкса е участието му в дишането, гълтането и говора.
Дишане - когато дишаме, гласните връзки се отпускат и отварят. Когато задържате дъха си те плътно се затварят.
Гълтане - Ларинкса защитава дихателната тръба (трахеята). Когато гълтаме, капачето, което покрива входа на ларинкса (епиглотис) се затваря и благодарение на това храната не влиза в трахеята.
Говор - Ларинкса е отговорен за начина по който вашия глас звучи. Когато говорим, гласните връзки се стягат и се движат в синхрон. Въздуха от белите дробове преминава между тях и ги кара да вибрират. Това води до произвеждане на звуци. Езика, устните и зъбите формират тези звуци в думи.

Какво е ракът?

Ракът започва в клетките, на различните тъкани. Тъканите формират органите на тялото ви. Нормално, клетките нарастват и се делят за да формират нови клетки в зависимост от нуждите на тялото. Когато клетките остареят, умират и на тяхно място се образуват нови.
Понякога този процес не се осъществява както трябва. Нови клетки се образуват без тялото да има нужда от тях, а старите клетки не умират когато трябва. Тези допълнителни клетки формират маса от тъкан, наречена тумор.
Туморите на ларинкса се наричат още полипи или възли. Те биват доброкачествени и злокачествени.
Доброкачествените тумори не са ракови образувания. Те са лечими, след отстраняване рядко рецидивират и клетките от тези тумори не се разпространяват в съседните или отдалечените органи.
Злокачествените тумори са това което хората наричат рак.
Те са сериозни заболявания и могат да застрашават живота
След отстраняването им обикновено рецидивират.
Клетките на тумора навлизат и увреждат околните тъкани и органи. Ракови клетки могат да се откъснат от тумора и да навлязат в кръвообръщението или лимфната система. По този начин раковите клетки се разпространяват от първичния тумор и формират нови тумори (вторични или метастази) в други органи. Разпространението на раковите клетки е известно като метастазиране. Различните видове рак предпочитат да се разпространяват в различни органи.

Рака на гърлото (рак на ларинкса) може да се развие във всяка част на ларинкса. Повечето карциноми започват развитието си от гласните връзки. Вътрешните стени на ларинкса са постлани от вътре с епителни клетки (сквамозен епител). Почти всички карциноми започват именно от тези клетки, наричат се сквамозно-клетъчни карциноми.

Ако рака на ларинкса метастазира, това най-често става към лимфните възли на шията, корена на езика, белите дробове, други части на шията или тялото.

Кой може да се разболее от рак на гърлото?

Точните причини за развитието на рака не са известни. Лекарите не могат да обяснят защо някои хора се разболяват от рак на гърлото или друг рак, а други хора не. Със сигурност може да се каже, че рака не е заразен.

Тук ще представя рисковите фактори, които могат да увеличат вероятността за рак на ларинкса. Според проучванията, това са:

Възраст: Най-често, рака на ларинкса се появява при хора над 50 годишна възраст.

Пол: Мъжете боледуват 4 пъти по-често от жените.

Раса: По-често се среща при афро-американците, от колкото при белите.

Тютюнопушене: При пушачи вероятността за рак на ларинкса е много по-голяма. Риска се увеличава ако тютюнопушенето е съчетано с редовна употреба на алкохол.

Известно е, че в цигарения дим се съдържат над 50 канцерогенни (причиняващи рак) агенти. При хора, които откажат цигарите вероятността от рак на ларинкса и рака на белия дроб, устната кухина, устните, панкреаса, пикочния мехур и хранопровода рязко намалява.

Алкохол: Редовната употреба на алкохол уврежда клетките на хранопровода, ларинкса, стомаха и цялата храносмилателна система. Колкото по-голяма е употребата, толкова повече нараства вероятността за рак на някой от тези органи.

История за рак в областта на главата или шията. Почти при четирима от хората с рак в тези области се появява втори рак на ларинкса.

Професия: Хората, работещи в среда на изпарения от солна киселина, азбест или никел също имат повишен риск.

Други причини: вируси, диета бедна на витамин А, гастро-езофагеална рефлуксна болест, при която киселина от стомаха се връща в хранопровода и причинява пареща болка.


Симптомите.

Симптомите се задълбочават постепенно с уголемяване на тумора и зависят от разположението му в ларинкса. Те могат да включват следните оплаквания:

-Дрезгав глас.

-Подутина в областта на шията (уголемени лимфни възли)

-Възпалено гърло или усещане, че нещо е заседнало в гърлото ви.

-Кашлица,която не отминава.

-Проблеми с дишането.

-Лош дъх.

-Ушна болка.

-Загуба на тегло.


Диагноза.

-Физикално изследване.

-Индиректна ларингоскопия.

-Директна ларингоскопия.

-Изследване с компютърен томограф.

-Биопсия.


Лечение.

Лечението на рака на ларинкса се провежда комбинирано с хирургична намеса, лъчетерапия и химиотерапия.

Избора на терапия зависи от няколко фактора, включващи общото ви състояние, разположението на рака в ларинкса, размера на тумора и дали рака е метастазирал.

Ако сте пушач, първото, което трябва да направите е да спрете да пушите. Проучванията показват, че лечението е по-успешно при спиране на тютюнопушенето.

Само лъчетерапия. Прилага се при малки по размер тумори или при пациенти, при които не може да се направи операция. Използва рентгенови лъчи за да унищожи рака. Лъчите се насочват в областта на тумора и в тъканите около него. Този вид терапия е локална терапия, т.е действа се само в областта на тумора и не се облъчва целия организъм.


Лъчетерапия и операция. Лъчелечението се прави преди или след операцията, като по този начин увеличава ефекта от нея.


Химиотерапия. При химиотерапията се използват лекарствени средства които убиват раковите клетки. Обикновено се прилагат венозно.


Част от лечението на рака на ларинкса е доброто хранене, тъй като понякога пациентите загубват апетит, а освен това се затруднява и преглъщането. Те трябва да поглъщат достатъчно калории и протеини за да не отслабнат и да поддържат имунната си система в добро състояние.

Ако храненето е затруднено поради сухота в устата поради лъчетерапията е необходимо да се приемат течни, меки храни. Крем-супи, млечни напитки и др. обикновено се приемат добре. Можете да се посъветвате с диетолог, за да подберете правилните храни.

Рак на гърдата

Какво трябва да знаем за рака на гърдата?

• Всяка година 3100 българки заболяват от рак на гърдата. 1100 от тях умират.
• Ракът на гърдата е най-често срещания рак при жените.
• Когато се диагностицира навреме, ракът на гърдата е напълно лечим.
• В България само 14% от случаите се диагностицират навреме. За сравнение в Западна Европа и САЩ този процент е около 50%.
• Само в 5% от случаите ракът на гърдата се среща при жени под 40-годишна възраст.
• Мъжете също могат да заболеят от рак на гърдата, но при тях вероятността за това е 100 пъти по-малка, отколкото при жените.

Рискови фактори и начин на живот

Всички жени са изложени на опасност от развитие на рак на гърдата, но има определени фактори и особености от начина ни на живот, които увеличават допълнително риска.

При кои жени има по-голям риск?

• Които вече са боледували от рак на гърдата
• Които имат близки роднини, боледували от рак на гърдата, особено в по-ранна възраст
• Които са на възраст над 40 години
• При които менструацията е започнала по-рано, менопаузата е настъпила по-късно, родили са първото си дете след 30-годишна възраст или въобще не са раждали
• Които приемат противозачатъчни медикаменти повече от 5 години
• Които консумират големи количества алкохол

Имайте предвид, че редовните физически упражнения, намалената консумация на мазнини и контролирането на теглото допринасят за намаляването на риска от заболяването.
Статистическата вероятност една жена да развие рак на гърдата през своя живот е едно към седемнадесет. И все пак с напредването на възрастта, рискът се увеличава.

Как да се предпазим от рака на гърдата?

Ранното откриване на рака на гърдата спасява живота! Когато се открие навреме, той е лечим в 97% от случаите. Отделете време за себе си и извършвайте всеки месец преглед на гърдите си сами. Ако имате случай на заболяване в семейството, консултирайте се с вашия семеен лекар, който ще ви даде необходимите указания и ще ви консултира със специалист.

Самопреглед на гърдите

След навършване на 20 години всяка жена трябва да привикне да прави месечен самопреглед на гърдите си. Най-подходящото време за това е седмицата след приключване на месечния цикъл. Следвайте стъпките, описани по-долу:

• Застанете пред огледалото с ръце, прибрани до тялото и огледайте гърдите си за всякакви промени. След това вдигнете ръце над главата и огледайте отново.
• Поставете ръце на ханша и стегнете мускулите на гръдния кош. Внимателно разгледайте формата и външния вид на гърдите си и следете за всяка необичайна промяна.
• Застанете под душа или във ваната и насапунисайте ръцете си. Поставете лявата ръка на тила. Пръстите на дясната приберете един до друг и започнете да ги движите с леко притискане по лявата гърда чак до подмишницата. Повторете същото и за дясната гърда.
• Нежно притиснете зърната на всяка гърда между палеца и показалеца си, за да проверите за секрет.

Винаги имайте предвид, че повечето подутини и промени не са симптоми на рак на гърдата! Най-често това са безопасни кисти или бучки, които се лекуват лесно. Но при всяко съмнение, задължително се обърнете към лекар!

Лекарски преглед

• След като навършите 30 години продължавайте с месечните самопрегледи на гърдите, но посетете вашия семеен лекар поне веднъж в годината за профилактичен преглед или специалист поне веднъж на 3 години.
• Лекарят ще прегледа гърдите ви за промени в размера или формата.
• Това става по подобен начин, по който вие преглеждате гърдите си сами. Лекарят обаче ще направи това професионално. Той ще обърне внимание на структурата на тъканта и формата.

Мамографско изследване

• След навършване на 40 години освен самопреглед и посещение при лекар, всяка жена трябва да си прави и профилактичен мамографски преглед на всеки 3 години.
• Мамографското изследване продължава около 20 минути.
• То е безболезнено, но може да ви причини лек дискомфорт. За да избегнете това, не правете мамография непосредствено преди или по време на месечния си цикъл.

Симптоми, за които да следите

• Промени във формата и големината на гърдите – отпускане, изпъкнали вени, бръчки или неравности по повърхността на гърдите. Не се притеснявайте, ако едната ви гърда е малко по-голяма от другата, това е нормално.
• Промени във вида и разположението на зърната – обриви, набръчкване на кожата около зърното, вдлъбване или изместване на зърното встрани, кръв или секреция. Имайте предвид, че е нормално зърното да отделя малко секрет.
• Промени в начина, по който чувствате гърдите си – поява на бучки или някакво удебеляване, болка в гърдите (особено едностранна).
Ако имате някакви съмнения или откриете някоя от описаните промени, свържете се с вашия лекар!

Как да се предпазим от рак на гърдата?

Наи-доброто лечение на злокачествените заболявания на гърдата е ранното им откриване. В случай на ранно откриване болестта рак на гърдата е лечима. Днес има голям набор от лечебни методи, но профилактиката запазва първостепенно значение.

Рискови фактори за развитие на рак на гърдата:

*
въраст над 50 години ;
*
родственици (сестри и дъщери) на жени, боледували от рак на гърдата;
*
ранно начало на менструацията (преди 12 годишна възраст) ;
*
късно начало на менопаузата (след 55 годишна възраст);
*
нераждали жени или жени, родили първо дете след 30 годишна възраст;
*
наднормено телесно тегло:
*
диета, богата на мазнини;



Всеки месец проверявайте сами гърдите си. Това се прави по определен ред около 3 до 5 дни след края на менструацията. Редовният самопреглед е полезен, защото Вие ще познавате състоянието на гърдите си и ще откриете и най-малката промяна. При самопреглед търсете следните необичайни промени:

*
промяна в обичайния начин по който чувствате гърдите си - тежест, дискомфорт, напрежение;
*
бучка или киста в гърдата, особено новопоявила се;
*
бучка или подутина под мищницата;
*
промяна във формата, големината и контурите на гърдата;
*
промяна във формата и големината на зърната - вдлъбване, придръпване и др.;
*
спонтанно отделяне на секрет от зърната;
*
промени в кожата на гърдата-зачервяване, набръчкване, придръпване, затопляне,
*
поява на болка в гърдата или под мищницата, особено едностранна;



Трябва да знаете, че:

*
Гърдите нормално имат зърнест строеж;
*
Двете гърди нормално могат да се различават по форма и големина;
*
Нормално е от зърната да се отделя оскъдно количество секрет;
*
Не всички бучки и кисти на гърдата са злокачестени, но изискват специализирано диагностично уточняване;
*
Не всички промени, описани по-горе са признак на рак на гърдата;
*
Преди началото на менструация може да усещате дискомфорт в гърдите;

Но ако имате каквито и да е съмнения, обърнете се към лекар!



Как се извършва самопреглед на гърдите?

*
Преглеждайте гърдите последователно в право и легнало положение;
*
Използвайте огледало за прценка на форма, контури и симетрия на гърдите;
*
Опипвайте всяка гърда систематично, последователно и детайлно;
*
Проверявайте зърната за отделяне на секрет чрез нежно притискане между палеца и показалеца;
*
Старателно проверявайте под мишницата, като използвате дясна ръка за лява мишница и обратно;
*
Допълнителни съвети:
*
Изградете си собствен метод на самопреглед на гърдите;
*
Отбелязвайте на месечен календар деня на смопреглед на гърдите;
*
Извършвайте самопрегледа в един и същ период от месечния цикъл;
*
Участвайте в профилактични програми;
*
Поддържайте нормално телесно тегло;
*
Ограничете употребата на мазнини;
*
Не прекалявайте с тютюн и алкохол;

След навърщване на 30 годишна възраст посещавайте лекар един път годишно за профилактичен преглед на гърдите.

Рак на гърдата и какви са причините за появата му ?

Ракът е резултат от процес, при които група клетки се разрастват и размножават по хаотичен и неконтролируем начин . По различни причини тези клетки придобиват способността да не се подчиняват или да избягват механизмите, които обикновенно строго контролират растежа на нормалните клетки.

Ракът на гърдата може да произхожда от клетки на млечните канали, или от разположените в края на тези канали жлезен паренхим.
Никои не знае кои са причините за появата на рака на гърдата. Известно е, че е по-често срещан сред жените в развитите общества, но все още на знаем какво точно в този стил на живот провокира неговата поява.

Все пак са известни някои фактори, чието наличие води до по-голям риск от това заболяване:

Близки роднини с рак на гърдата / майка, сестра и дъщеря/
Това може би е най-важният рисков фактор за това заболяване. Ракът в историята на семейството изпълва с ужас мнозина , затова подчертаваме - Обърнете внимание - “близки” роднини - майка, дъщеря, сестра, а не лели братовчедки и стринки!!, и второ говорим само за рак на гърдата , а не за друг вид рак в семейството - рак на бял дроб, рак на червото и т.н. Известни са два гена BRCA1 и BRCA2, които се свързват с висок риск от рак на гърдата. Въпреки, че само 1 от 20 жени с рак на гърдата е носителка на някой от тези гени е уместно да бъдат тествани незасегнатите жени във фамилно обременени семейства, за да се определи носителството при тях на тези гени, което ще покаже техният риск за развитие на рак на млечната жлеза.

Възраст на първото забременяване

При жени ,които са родили първото си дете рано /около 20 г./ риска от това заболяване е по-малък. Но трябва да се знае, че това не е сигурна бариера срещу това заболяване.

Кърмене

По-дългото кърмене /1-2 години/ също осигурява известна защита срещу това заболяване. Но и тук защитният ефект е слаб.
Продължителен прием на естрогени /контрацептиви и хормоно заместителна терапия/. Риска от рак на гърдата е по-голям при продължително приемане на медикаментите, както и при по-висока доза на естрогена.

Симптоми на рак на гърдата и поставяне на диагноза

Най-често жените съобщават за “бучка” в гърдата, която опипали те или техният партньор. По рядко заболяването започва с оток, зачервяване и секреция. Опипването на някаква формация в гърдата не е причина панически да бягате към болницата. Запазете спокойствие, проучете в кои болници и/или ДКЦ работят мамолози и в рамките на няколко дни направете прегледа.

Поставяне на диагноза

Диагнозата се поставя след поредица от изследвания в специализиране звена. Основното изследване е мамографията. Може да Ви бъде предложена биопсията, най-често извършвана под ехографски контрол /ТАБ- тънкоиглена аспирационна биопсия/или под рентгенов контрол със специална игла, която позволява вземане на товече материал от прицелната зона /Кор-биопсия/.

За диагнозата рак на гърдата значение имат и изследването на Туморен маркер СА15-3 / взема се венозна кръв/, и пълно изследване на останалите органи за определяне разпространението на заболяването/ стадиране на заболяването/.

Лечение на рак на гърдата

Методите за лечение на рака на гърдата са:

Хирургичен: цели отстраняване на първичният тумор и най-близките лимфни възли. Обема на операцията зависи от големината на тумора и опитността на хирурга. Съвременните тенденции са запазване на гърдата- отстраняване на част на гърдата с тумора в случаите в които може за се осъществи. Възстановителната операция може да се извърши на по-късен етап или едновременно с отстраняването на тумора. Проследяването за локален рецидив след възстановителна операция е улеснено благодарение на съвременните образни изследвания - ЯМР на млечната жлеза.

Лъчетерапия: основната цел е предотвратяване на локални рецидиви/повторна поява на тумора след хирургичното му отстраняване/. При профилактичната лъчетерапия се облъчва гръдна стена, най-близки лифни възли и остатъчният паренхим на млезата при органо съхраняваща операция.

Химиотерапия:

Профилактична / адювантна / - цели предотвратяване на локален рецидив, и далечното разпространение/ метастазиране/ . Прилага се след радикална операция.

Лечебна - при вече установени далечни матастази, цели намаляване размера на метастазите до пълното им отстраняване.

Предоперативна /нео-адювантна/ - цели намаляване размера на тумора. Прилага се при напреднали процеси - по-големи тумори- и/или ангажиране на регионалните лимфни възли.

Всички видове лечения са съвместими с продукта Биобран и е препоръчително паралелното му приемане.

Профилактика и скрининг

На този етап най-голямо значение са отдава на т.нар. вторична профилактика - активно откриване и лечение на предраковите заболявания. Отстраняване на пренеоплазиите, открити главно при скринингови методи.

Организираният скрининг представлява мамографско изследваненай-малко на 60-70 % от популацията жени , на възраст от 50-70 години. Мамографският скрининг е с доказана полза. Много по оспорван е смисъла и потребността на скрининга при жени на 40-49 години. За сега той не влиза в стандартните програми.

Клиничното изследване /оглед палпация и др./ за ранно откриване на рака на гърдата се определя като ниско ефективно, а самоизследването - като още по по-неефективно. Въпреки това в нашата страна тези методи имат място.

Мамографско изследване извън организирания скрининг: До 35-40 години се предпочита ехомамографията - въднъж или два пъти годишно
Над 40 години – мамография веднъж годишно +/- ехомамография.

Обобщена информация за рака на гърдата

Рак на гърдата при мъжа - това е рядко срещано заболяване- до 1 % от всички неоплазии на гърдата регистрирани в страната. Лечението е комплексно- хирургия, химиотерапия , лъчетерапия и хормонотерапия при положителни рецептори. Спазват се същите правила както при рака на гърдата при жената.

Лечение на рак на гърдата

Методите за лечение на рака на гърдата са:

Хирургичен: цели отсраняване на първичният тумор и най-близките лимфни възли. Обема на операцията зависи от големината на тумора и опитността на хирурга. Съвременните тенденций са запазване на гърдата- отстраняване на част на гърдата с тумора в случаите в които може за се осъществи. Възстановителната операция може да се извърши на по-късен етап или едновременно с отстраняването на тумора. Проследяването за локален рецидив след възстановителна операция е улеснено благодарение на съвременните образни изследвания - ЯМР на млечната жлеза.

Лъчетелапия: основната цел е предотвратяване на локални рецидиви/повторна поява на тумора след хирургичното му отсраняване/. При профилактичната лъчетерапия се облъчва гръдна стена, най-близки лифни възли и остатъчният паренхим на млезата при органо съхраняваща операция.

Химиотерапия:

Профилактична / адювантна / - цели предотвратяване на локален рецидив, и далечното разпространение/ метастазиране/ Прилага се след радикална операция.

Лечебна - при вече установени далечни матастази, цели намаляване размера на метастазите до пълното им отстраняване.
Предоперативна/нео-адювантна/ - цели намаляване размера на тумора. Прилага се при напреднали процеси - по-големи тумори- и/или ангажиране на регионалните лимфни възли.

Лечение на рака на матката

Лечението на рака на матката се основава на следните принципи:

•прочистване на червата: съдържанието в дебелото черво става причина за интоксикация, а тя винаги е помагала за развитието на тумори;

•спазване на диета: от менюто се изключват продукти, които провокират рак на матката и се включват такива, които потискат раковите клетки;

•основно лечение: приемане на противоракови препарати - смес от билки, настойки и отрови;

•приемане на препарати за прочистване на кръвта и укрепване на имунитета след прекараната операция;

•химиотерапия и облъчване, външно използване на настойки във вид на впръскване, тампони и клизми.

НАЙ-ЕФИКАСНИТЕ НАРОДНИ СРЕДСТВА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

• Бучиниш (отровно растение). Приготвя се спиртна настойка от растението. Взема се 70-процентен спирт. Съотношението е 1:3 (бучиниш : спирт). Тази настойка престоява 21 дни, като съдът периодично се разклаща. А ето каква е най-универсалната методика на приемане: започва се с една капка, всеки ден се прибавя по още една, докато се стигне до 40. След това 40-те капки започват да се намаляват с по една, докато се стигне до само една. Настойката се приема веднъж на ден, сутрин на гладно заедно със 100 мл вода.

•Смес от билки: 40 г змийско мляко, 5 г валериана, 10 г страхлив-че, 40 г дива мащерка, 10 г сладник, 40 г бял равнец, 40 г жълт кантарион, 20 г глухарче, 30 г живовлек, 20 г овчарски босилек, 15 г имор-тела, 20 г корени от репей. Една супена лъжица от тази смес се вари с чаша вода. Сместа ври само 1-2 минути. След това се прецежда. Изпива се през деня на части. От нея се пие в продължение на 3 месеца, след което се прави двуседмична почивка. Тя се налага, за да не се получи привикване към билките. След това лечението продължава.

•Като допълнително средство си пригответе следната смес: килограм и половина мед, 850 мл вино и 850 мл сок от алое. Всички съставки се смесват и сместа леко се затопля. Престоява 5 дни. От нея се приема по една чаена лъжичка 4-5 пъти на ден, и то само през първите 5 дни. След това вече приемът е по една супена лъжица по-дълго време, докато сместа свърши.

•За впръскване можете да използвате настойка от евкалипт -една чаена лъжичка на една чаша вода. Сместа ври 30 минути, след това се прецежда и тогава се впръсква във влагалището.

•За спиране на болката може да се използва лайкова настойка във вид на микроклизми. Такива клизми е най-добре да се правят преди сън.

Приемането на тези настойки, билковите смеси и впръскването трябва да се правят паралелно. Практиката показва, че само комплексното лечение е ефикасно.
И не на последно място, трябва да се имат предвид тежестта на заболяването, особеностите на организма и възрастта.

Как трябва да се храни болната от рак?

Голямо значение при лекуването на болната от рак жена има начинът на хранене. От менюто трябва да се изключат следните продукти: захар, солени и мазни храни, спиртните напитки, лютивите и пушените продукти, както и сланината. Ограничете употребата на млечни продукти, на сол и сладки плодове.

Основното хранене на болната трябва да бъде: зърнени продукти, най-добре пълнозърнест хляб, сурови или задушени плодове, натурални сокове - от цвекло, морков, ябълки, тиква.

При рак на матката непременно включете в менюто си черничеви плодове (дуди), зелен чай, плодове от червена калина, бобови храни.

Рецепта за прочистване на червата

• Прочистването на червата е най-добре да се прави чрез гладуване или клизми. А може и двете едновременно. Предлагаме ви един от тези методи. Вземете 2 л вода, една чаша сок от цвекло и една супена лъжица лимонов сок. През първите 3 дни си правете клизми 7-8 пъти на ден. През следващите 3 дни - 2-3 пъти на ден. И още 3 дни - по един път на ден. След това си правете клизми само веднъж седмично. Ако червата са чисти, приеманите билкови настойки и отвари ще се усвояват по-добре и съответно ще лекуват по-ефикасно.

Рак на матката (Карцином на матката)

Маточният карцином е вторият по честота злокачествен тумор на женската полова система след карцинома на маточната шийка.Причините не са известни, но значение за възникването му имат хормонални влияния, което се доказва и от появата му изключително през и след климактериума. През този период се отделя по-голямо количество фоликуло-стимулиращ хормон, под чието влияние яйчниците продуцират нестандартни естрогени, за които се предполага че имат канцерогенно действие.

Карциномът може да засегне част от маточната лигавица или да се разпространи дифузно. Той има бавен растеж и по-бавно прониква в мускулния слой на матката и в околните тъкани.

Клинична картина
Болните се оплакват от увеличение на влагалищния секрет. Появяват се кръвотечения. Болка има и в по-късния стадий на заболяването поради изпълване на маточната кухина от тумора.

Леченито е оперативно - отстраняване на матката и маточните тръби (хистеректомия), а при понапреднали случаи - и околните лимфни възли. Следоперативно се прилага лъчелечение.

Рак на шийката на матката - Профилактика

Днес в медицината е известен начин по-по който се предава това заболяване, а именно чрез полов контакт. Една превантивна мярка срещу вируса на HPV – причиняващ рак на маточната шийка е използването на презерватив по време на акта. Този метод не е 100% сигурен, защото кожата около гениталната област също може да носи вируса HPV.

Цитонамаската и тя не може да ви предпази от рак на шийката на матката. Тя установява вече съществуващи предракови или ракови клетки. Резултатите от цитонамаската обаче дават възможност на лекаря в ранен стадии да предприеме ефективни мерки за ограничаване последиците от инфекцията.
Най-сигурния за момента метод за профилактика срещу рак на маточната шийка това ваксината. До момента ваксините са срещу най-широко разпространените форми на вируса – HPV 16 и 18. Въпреки това ваксината не отменя необходимоста от профилактични прегледи. Разбира се ваксината срещу рак на шийката на матката не отменя и необходимоста от използването на презерватив, който е ефективен метод за защита от голям брой венерически болести и нежелана бременост.
В общата медицина има три основни типа профилактика:

Първична това са мерки предотвратяващи възникването на заболяването. В нашия случай ваксината срещу рак на шийката на матката се явява първична профилактика, защото предпазва от появата на болестта.

Вторична профилактика вклюва мерки за рано диагностициране на заболяването, които да послужат за ограничаване на по нататъшни развитие и увреждания. Примери за вторична профилактика това е редовното ходене на лекар и взимането на цитонамаска.

Третичната профилактика има за цел да намали риска от усложнения. Пример за подобна профилактика е операция при рак на шийката на матката.

Карцином на черния дроб

На латински език: Carcinoma hepatis primarium.
На английски език: Liver cancer, Hepatocellular carcinoma, Primary liver cell carcinoma.

Синоними: Хепатоцелуларен карцином, рак на черния дроб.

Епидемиология: Хепатоцелуларният рак е най-честият първичен тумор на черния дроб. Има бърза еволюция и лоша прогноза. Най-висока е честотата му в Африка и Югоизточна Азия. В САЩ и Европа се среща по-рядко. Мъжете боледуват 3-8 пъти по-чест. Заболяването обикновено възниква в 5-ото – 6-ото десетилетие за САЩ и Европа и между 3-ото и 4-ото десетилетие за Азия и Африка.

Етиология: Най-честите причини са:
1. Чернодробна цироза – в 60-90% малигнизирането възниква на базата на чернодробна цироза.
2. Хронична инфекция с вирусите на хепатит В и хепатит С. Носителите на HBsAg са близо 400 пъти по-предразположени към развитието на заболяването.
3. Хронична злоупотреба с алкохол.
4. Въздействие на екзогенни токсични вещества – арсен, пестициди.
5. Специфични канцерогени – афлатоксин, нитрозамини. Те предизвикват генетични трансформации, които могат да доведат до малигнено израждане на чернодробните клетки.
Първичен рак на черния дроб може да възникне и при продължително използване на противозачатъчни средства, при α1- антитрипсинов дефицит, хемохроматоза, гликогеноза тип I, след продължителна имуносупресивна терапия.

Патоанатомия: Макроскопски се различават три форми:
1. Мултицентрично-нодуларна – това е най-честата форма (65% . Характеризира се с множество туморни възли.
2. Туморна – среща се в 30% от случаите. Представлява масивен единичен тумор. Понякога може да има малки сателитни възли около него.
3. Дифузно-инфилтративна – срища се само в 5% от случаите.
Микроскопски хепатоцелуларният карцином бива: високо-, умерено- , слабодиференциран и анапластичен. Добре диференцираните форми по хисологична структура биват трабекуларни и псевдогландуларни. Особени форми са фиброламеларният (развива се у млади хора и е с големи размери) и светлоклетъчният чернодробен рак.

Метастазиране: Чернодробният карцином метастазира в регионалните лимфни възли, в костите и белите дробове. Често прораства в чернодробните вени, v. cava inferior или перитонеума.

Клиника: Симптоматиката зависи от стадия и разпространението на тумора. Много често има доказана чернодробна цироза, която е в напреднал стадий. Чернодробният карцином се изявява късно. Наблюдават се следните оплаквания:
1. Горнодиспептични – горчив вкус в устата, оригване, гадене, повръщане, безапетитие до пълно отвращение към храна, редукция на тегло.
2. Постоянни болки и чувсво на тежест и разпъване в дясното подребрие или в горната част на корема.
3. Астено-адинамичен синдром – отпадналост, обща слабост, лесна умора.
4. Умерена жълтеница – ако туморът прорасне в интрахепаталните жлъчни пътища, тя е значително изразена.
5. Може да има и субфебрилитет.
Черният дроб е увеличен (хепатомегалия), много твърд и неравен. Увеличена слезка се среща в 30% от болните – дължи се на предшестваща чернодробна цироза или на портална хипертония.
При половината от болните се установява асцит – дължи се на чернодробна цироза, по-рядко на тромбоза на v. portae или на притискането й от тумора.

Установяват се и паранеопластични прояви:
- хипертиреоидизъм – възниква поради продукция от туморните клетки на тиреостимулиращ хормон.
- псевдохиперпаратиреоидизъм – туморните клетки продуцират паратхормон.
- хипогликемия – дължи се на натрупването на гликоген в малигнените клетки и трудното му разграждане поради липса на глюкоза-6-фосфатаза в тях.
- рядко гинекомастия, поради повишена продукция на естрогени.
- еритроцитоза – дължи се на секрецията на еритропоетин от туморните клетки.

Усложнения: Тежки усложнения са: тромбоза на v. portae, руптура на туморен възел - има силна болка, развива се хемоперитонеум.

Лабораторни изследвания: Може да се установи левкоцитоза с олевяване, повишени тромбоцити, повишен фибриноген, α2- глобулини и γ-глобулини. Повишаването на серумния билирубин е за сметка на директната му фракция. Повишават се алкалната фосфатаза и гама-глутарилтрансферазата.
Характерен имунологичен маркер е α-фетопротеинът. Той е повишен в 90% от случаите с хепатоцелуларен карцином. Използва се като скринингов метод за ранно откриване на процеса и за следоперативен контрол на болните. За диагностиката на заболяването се използват и карциноембрионалният антиген, серумният феритин, дезгама-карбоксипротомбинът, който е прекурсор на протромбина.

Диагноза: Основава се на:
1. Анамнезата за чернодробна цироза, хроничен хепатит В, хроничен хепатит С, алкохолизъм.
2. Клиничната картина и лабораторните изследвания.
3. Резултатите от образните методи: ехография, КАТ, ЯМР.

Лечение: Лечението е оперативно.
При единични тумори и тумори, ограничени в единия лоб се извършва частична чернодробна резекция или хемихепатектомия с отсраняване на регионалните лимфни възли.
При малки тумори се извършват клиновидни резекции.
При множествени тумори без екстрахепатални метастази може да се извърши чернодробна трансплантация.
Химиотерапията и лъчетерапията не водят до съществен ефект.

Симптоми рак на черния дроб

Рак на черния дроб, известен също като хепатоцелуларен карцином се развива при хора, които вече са страдали от чернодробно заболяване-рано.

Много условия като цироза на черния дроб и мастните заболяване на черния дроб може да доведе до рак на черния дроб при тези хора. Навика като алкохолизъм само гарантира възможността на рак. Изложение на някои индустриални химикали също могат да причинят рак на people.Many в някои хора не проявяват никакви видими симптоми на рак, и те обикновено нямат опит, има такива. Това е само в напреднал стадий, че те идват да се знае за него. Рак на черния дроб е обикновено не е известно да се разпространява, тъй като черният дроб е един голям орган, както и най-вероятно на тумора ще се съдържат в него. Въпреки това, има случаи, когато ракът се е разпространил към белите дробове. Някои от най-честите симптоми за това са постоянна кашлица и задух.

А човек с рак на черния дроб може да се развие жълтеница в напреднал стадий, а също и преминават през загуба на тегло, което не е нарочно, тъй като пациентите страдат от тежка загуба на апетит. Тяхната кожа могат да имат постоянна жълтеникав оттенък, нюанс и това може да бъде установено в очите. В напредналите стадии, те се сблъскват с жестока болка в коремната област, а също и в близост до плешките.

Освен ако лекарят провежда тест за рак в точното време на тези симптоми нямат никакво значение. Жълтеница е единственият сигурен симптом, че изстрел може да доведе до пряко диагностициране на болестта. Въпреки това, в почти 80 на сто от хората, жълтеница се случва само в напреднал стадий, когато черния дроб започва да се провали, дължащи се на рак.

Симптоми на рак на костите

Костни рак може да бъде определено като разпространението на анормални клетки в костта. Костни рак може да бъде категоризирана като цяло в първичния рак на костите и костната вторични рак. Първичен рак на костите е този, който има своя произход в самата кост. Това е рядка форма на рак с 2400 случаи се диагностицират всяка година в Съединените щати. Средно карцином е този, който произхожда от различни тъкани, като например на гърдата, на белия дроб и на простатата, и се разпространява в костите, в резултат на метастази. Това е най-честата вид рак на костите и е известен още и като множествена миелома. Първичен рак на костите е също по-долу кост Капоши. Има три различни видове кост саркоми включително остеосарком, chondrosarcoma и Ewing на Капоши.

Има множество причини, поради които костите на рак настъпят. Основен костен рак обикновено се появи при малки деца и тийнейджъри, особено в онези хора, които са били подложени на химиотерапия или лъчева терапия за други заболявания. Други причини са Pagets болест и наследственост.

Костни рак причинява масивна разрушаването на костната тъкан и на хрущяла води отслабва или чупливи кости. Тези видове кости са склонни да имат фрактури по-често. Счупване може да възникне без никаква очевидна причина. Отделно от необясними костни фрактури, други симптоми на рак на костта са устойчиви и остра болка и подуване. Симптоми също варира в зависимост от големината и местоположението на рак. Пациенти, страдащи с рак на костния близо съвместния опит проблеми в движение. Ако ракът е в крака, пациентите могат да развият куцам. Други чести симптоми на рак са отпадналост, умора, загуба на тегло, повишена температура, изпотяване и загуба на апетит.

Рак на костите

Терминът рак се отнася за всяко едно образувание или тумор и се характеризира с необичайно и неконтролирано клетъчно делене. Обаче, се получи известно объркване, когато, както в случая с рака на костите, думата рак, без да се прецени правилно, бе изцяло приложена за кухини (в костите), които всъщност са обратното на туморно образувание.

Съществуват много теории за причината за рака. Базиран на откритията ми за Петте Биологични Закона и Желязното Правило на Рака (1981г.), ракът винаги произлиза от високо интензивен конфликтен шок (ДХС), който хваща индивида напълно неподготвен. В момента на ДХС, конфликтният шок повлиява на предварително определена област в мозъка, като незабавно се активира една „Смислена Биологична Специална Програма” (СБС), за да помогне на организма в копирането на точната конфликтна ситуация (Петия Биологичен Закон). В зависимост от вида на конфликта, съответната Биологична Специална Програма се изявява на органично ниво като рак или раков еквивалент. Нещо повече, всяка СБС има две фази: конфликтно-активна фаза, последвана от лечебна фаза – при положение, че конфликтът е бил разрешен (Вторият Биологичен Закон).

Биологичният конфликт, свързан с рака на костите е конфликт на самообезценяване – неочакван пробив на самоуважението или загуба на вярата в себе си (самоувереност). Такъв конфликт на самообезценяване може да бъде преживян по много различни начини. Важното е как това чувство на самообезценяване е възприето, усетено в момента на конфликтното събитие, което определя кои кости или кои части на скелета ще бъдат засегнати.

Например:
• Череп или шийната част на гръбначния стълб – интелектуален конфликт на самообезценяване, във връзка с някаква интелектуална задача; например в работата, в училище.
• Рамо – конфликт на самообезценяване във връзка с майка/ дете или партньор; например, „Провалих се като майка/ дете/ партньор!”
• Ръце – конфликт на самообезценяване във връзка с правенето, майсторенето на нещо.
• Торакалната част на гръбначния стълб (областта от шията до гръдния кош) – конфликт на самообезценяване, който „удря” човека като цяло.
• Крака, коляно – конфликт на самообезценяване във връзка с физически преживявания; например в спорта.

По време на конфликтно-активната фаза се наблюдава загуба на костна тъкан („кухини в костите”), наречена още костна остеолиза, като едновременно с това се понижава производството на бели и червени кръвни клетки. При умерените случаи на конфликт на самообезценяване, загубата на тъкан не засяга костите, а лимфните възли, които са в близост до тях.

В лечебната фаза, която следва след разрешаването на конфликта, се развива точно обратния процес. За да се запълнят и рекалцират (да се втвърдят) кухините и пролуките в костите, клетките на надкостницата и на костта бързо се размножават. Този естествен процес на възстановяване на костта винаги е придружен с подуване. Поради това подуване, периостът (обвивката, която плътно покрива костта) се разтяга и издува, създавайки предпоставка за евенуална костна фрактура (счупване) по това време. Трябва да се отбележи, че ако конфликтът на самообезценяване е продължил дълго време, загубата на костна тъкан може да причини спонтанно счупване дори и в активната фаза.

Разтягането на периоста може да бъде много болезнено. Най-добре е пациентът да се подготви за тези предсказуеми „костно-лечими болки” (в рамките на 6-8 седмици; най-много три месеца, но в редки случаи, ако няма конфликтно влошаване на състоянието) и да бъде в състояние да изтърпи временния (!) дискомфорт. Обикновено болките стават непоносими, когато пациентът се паникьоса! Важно е да се разбере, че болката е жизненоважна част от оздравителния процес, тъй като принуждава индивида да си почива, което намалява риска от счупвания на костта. Ако е засегнат гръбначният стълб, силно се препоръчва пациентът да е на легло, да не подлага гръбнака си на напрежение, за да не счупи прешлен.

Успоредно с подуването на органично ниво, се наблюдава и подуване в съответната мозъчна област – по-точно в церебралната медула (вътрешността на главния мозък), откъдето всъщност тази „Смислена Биологична Специална Програма” се управлява и режисира. Подуването в мозъка (т.нар. мозъчен оток – едем) е видимо на мозъчна томограма като тъмно петно. С възстановяването на костта (костите) мозъчният оток също спада.

Лечебният процес и рекалцификацията могат лесно да се наблюдават с помощта на рентгенография. Хистолозите интерпретират ясно очертаните бели петна от рентгенографията като „остеобластни метастази”, въпреки, че е добре известно, че остеобластите – костните градивни клетки, са жизненоважни за лечението на костите. Да се диагностицират тези кухини в костите като „остеокластни метастази” (клетки, които нормално разрушават костното вещество и имат значение за правилната регенерация на костната тъкан), е повече от абсурдно, защото: Как е възможно „злокачествени ракови клетки” да се разпрострят от кухините към костите, където ракови клетки дори не се срещат? Как е възможно „доброкачествената костна остеолиза” (процес на разрушаване на костната тъкан без последващото й заместване от друга тъкан) да се превърне в „злокачествен” остеосарком?


Остеосарком – злокачествено новообразуване на костта, костен тумор

Така нареченият „остеосарком” често се появява, случва се, когато периоста е отворен, непример по време на биопсия. Причинена от изследователските изрязвания, „течната „ надкостница (образувана в костта по време на лечебната фаза, за да запълни костната тъкан) намира път към заобикалящата я тъкан, завършвайки в един „остеосарком”, който е всъщност уплътнено, втвърдено увеличаване на надкостницата.

Със знанието за Германската Нова Медицина изследователските изрязвания са напълно ненужни. Опитът показва, че мозъчната томограма осигурява много повече благонадеждна информация за хистологичните формирования, от която й да е биопсия.

Лекарството "Антималигноцит"

В тази статия прочетете информация за лекарството против рак.

Лекарството е известно също така с клиничното наименование CH-23.


" Прилагането на Антималигноцит, разработено от Продан Христов, ясно показва разлагащ ефект върху злокачествените тумори в карциномни и саркомни случаи без каквито й да е нежелателни ефекти.
Откритието на Антималигноцит може да се сравни само с откритието на пеницилина. "

Д-р Ерих Берга, Германия


Общи данни за лекарството
(към всяка опаковка от лекарството е приложена инструкция за употреба)


Лекарството "Антималигноцит" е направено от 2 билки - Див божур и Овча опашка.

· Verbascum Thapsiforme Schrader и Verbascum Phlomoides L.
(= лопен, царска свещ, овча опашка)
Семейство: Scrophulariaceae

· Paeonia Officinalis L.
(= божур)
Семейство: Ranunculaceae

От тях е изолирана само една субстанция, която действа убиващо върху раковата клетка. Тази субстанция е свързана с аминокиселини, които я пренасят върху раковата клетка. Затова действа при всички видове ракови заболявания, като действа избирателно само върху раковата клетка, без да уврежда здравата. Затова по време на лечение с медикамента кръвната картина не се променя, за разлика от химиотерапията.

Единствено при прилагане на медикамента се натоварва черния дроб, което е временно явление от самия разпад на тумори и метастази, които сами по себе си са токсини. След изхвърляне на тези токсини (умъртвени вече ракови клетки) от отделителната система черния дроб се възстановява. Там, където има тумори и метастази по време на приемане на медикамента, се получава възпалителен процес (набъбване/нарастване - в някои случаи размера нараства дори тройно) като резултат от унищожаване на раковите клетки (Важно! Това набъбване/нарастване е добър признак и показва, че лекарството действа!).
Важно е също по време на лечението да се прави добро оводняване на организма - чрез приемане на много течности или вливане на банки с физиологичен разтвор - поне 1-2 на ден!!!

Унищожаването на раковите клетки в повечето случаи се наблюдава още след петия ден от приемането. Това се усеща от всеки пациент, тъй като се появяват симптоми от типа на лека отпадналост, главоболие, гадене и други, които са в рамките на поносимото. И все пак зависи от стадия на заболяването. Само по себе си лекарството е 100 % нетоксично и не уврежда никакви органи, няма никакви странични действия.

Лекарството действа на ракови клетки в растеж. Такива, блокирани от химиотерапия/лъчетерапия не се поддават, затова трябва да минат от 3-4 до 5-6 месеца (това е индивидуално) от химиотерапията, за да се проведе лечение с "Антималигноцит" - в смисъл ако клетки са тръгнали да се развиват да може да бъдат унищожени. Най-добрата терапия е откриване на диагнозата, операция (ако е възможно) и лечение с "Антималигноцит".

По думите на откривателя лекарството би дало резултат при лечение на СПИН, но до момента не е имал възможността да го приложи на болен. Пак по негови думи СПИН-ът е вид рак на имунната система...

Рак на кожата

Рак на кожата е най-разпространеното раково заболяване. Ракът на кожата започва в най-външния слой на кожата – епидермиса, което го прави лесно откриваем за хората, които си обръщат внимание и се грижат за здравето си.

Всички знаем, че ракът е злокачествен тумор, който се образува в следствие на неправилно делене на клетките. Голяма част от органите и частите на човешкото тяло са подложени на подобен риск. Кожата не прави изключение.

Има различни видове рак на кожата, като основно се делят на доброкачествен и злокачествен. Доброкачествените образувания може да преминат към злокачествени, ако не бъдат овладени навреме. Злокачественият рак на кожата е т.нар. меланом. Меланомът е опасен злокачествен тумор, който метастазира много бързо и трябва да бъде светкавично овладян. В противен случай краят може да е фатален.

Причини за образуване на рак на кожата

Най-честата и сигурна причина е продължителното и неразумно излагане на слънце на незащитената кожа. Вредните ултравиолетови лъчи предизвикват агресивни промени в горния слой на кожата и е възможно клетките да бъдат увредени до степен да се получи мутация – раково образувание.

Последни проучвания сочат, че солариумите са сред факторите, които водят до рак на кожата. Макар и за кратко, облъчването е агресивно спрямо кожата и е възможно да доведе до злокачествени изменения, особено при хора които злоупотребяват.

Сред рисковите фактори са също ултравиолетовите лампи и изследванията провеждани с рентген и скенер, но при тях натрупването става трудно и затова не бива да се притеснявате от единични случаи.

Наследственият фактор е много важен при това заболяване. То не се предава и не е заразно, но хората, чиито близки членове на семейството са боледували от рак на кожата, са сериозно застрашени, ако не се грижат за състоянието на кожата си. Хората с бледа кожа, предразположена към образуване не лунички и бенки, са най-застрашената група. Обикновено заболяването се развива от хора между 20 и 40 години.

Симптоми и методи за лечение на рак на кожата

Симптомите на рак на кожата са очевидни и леснооткриваеми, но, за съжаление, хората рак на кожатапродължително време не им обръщат внимание. Това е и причината за случаите с летален край.

Новопоявила се или променена стара бенка с неравна повърхност, асиметрична форма и размер по-голям от половин сантиметър трябва да ви отправи към лекарския кабинет. Това обикновено е най-“безобидният“ симптом, който хората масово подценяват и не се замислят как се появява. Други видове очевидни белези са отворена, кървяща язвичка на кожата, странно петно с червеникав цвят, струпване на бенки и асиметрични петна на много малък участък от кожата.

Всички промени по повърхността на кожата трябва да бъдат видени от специалист. Поставянето на диагноза може да стане единствено след проведена биопсия, а не с просто око.


Методите за лечение на рак на кожата са различни, в зависимост от тежестта на заболяването. Ако ракът не е метастазирал, лечението се прилага локално на тумора. Пълното му отстраняване е най-удачният метод, като това може да стане чрез хирургическа интервенция. Отстранява се туморът и околната част здрава кожа, за да се избегне риск от развитие на болестта.

Друг метод е лечение с течен азот - криотерапията. Третира се заразеното място до умъртвяването му. Този метод се прилага и в гинекологията.

Лазерната терапия е успешен метод за лечение на рак на кожата в случаите, в които той не е в много тежка фаза. С помощта на лазер с умъртвяват раковите клетки в съответната област.

В случаите, когато ракът е метастазирал, се прилагат и други методи за лечение като химеотерапия с цел удължаване живота на пациента.

Ракът на кожата, като почти всички останали видове, е лечимо заболяване. Не подценявайте профилактичните прегледи и се обръщайте към лекар всеки път, когато видите нещо нередно по кожата си. Отлагането не си струва.

Рак на белия дроб

Ракът на белия дроб (нем. Bronchialkarzinom, също Lungenkarzinom, bronchogenes Karzinom, Lungenkrebs; англ.: bronchial carcinoma, lung cancer) е злокачествено образувание, причинено от деградиране или израждане на бронхиалните клетки, изразяващо се в бързо разрастваща се формация и увеличаване на белодробната тъкан.

Ракът на белия дроб е причина за милиони смъртни случаи годишно. Основният причинител е тютюнопушенето. Предимно засяга мъжете и е основна причина за смърт на мъжете между 40 и 65 години. С нарастването на броя на жените пушачки вече има и най-висок процент на смъртни случаи сред всички типови ракови заболявания. Някои хора, които никога не са пушили, също заболяват от белодробен рак, но това вероятно се дължи на комбинация от генетични фактори и на пасивно тютюнопушене.

Скорошните изследвания показват, че най-значителна роля за повишаване на риска от белодробен рак е продължителното подлагане на вдишване на канцерогени (азбест или хром, обикновено при промишлени производства). Замърсяването на въздуха също играе роля в наши дни, но в по-голяма степен като вторичен ефект - например, съдържанието на инертния газ радон във въздуха в сравнение с цигарения дим е незначително.

Ракът на белия дроб е едно от най-коварните заболявания на човечеството в наши дни. Той взема повече жертви, отколкото ракът на гърдата, ракът на простатата и ракът на дебелото черво взети заедно. За съжаление, с развитието на първите симптоми (пр. пресипналост, прегракналост или кръвохрачене) в повечето случаи е прекалено късно за провеждане на успешно лечение. Ако обаче заболяването се открие в ранна фаза (което обикновено става случайно), тогава според Американската Организация за Борба с Раковите Заболявания шансовете за живот на болния се увеличават до 47%. Най-често се прави рентгенография на бял дроб, но при ранна фаза (фаза 1) е много трудно да регистрира наличие на ракови клетки. Туморът лесно се разпознава едва, когато вече е достигнал 5-10мм. Днес CAD-системите значително улесняват поставянето на диагноза в ранен етап при съмнение за раково заболяване.

Признаци и симптоми - Рак на белия дроб

Сред симптомите които предполагат белодробен рак са:

* Недостиг на въздух
* Изкашляне на кръв
* Хронична кашлица или промяна на вида на кашлицата
* Хриптене
* Болки в гърдите или коремната област
* Загуба на тегло, изтощение и загуба на апетит
* Дрезгав глас
* Трудности при преглъщане
* Рязък спад на нивото на натрий

Ако ракът достигне лумена може да започне да пречи на въздушия поток, създавайки трудности при дишане. Това може да доведе до събирането на секрети зад препятствието, предразполагащи пациента към пневмония.

Много от туморните образувания са богато кръвоснабдени. Повърхността на рака може да бъде чувствителна, водейки до кървене във въздушните пътища. Впоследствие тази кръв може да бъде изкашляна.

В зависимост от вида на тумора, така наречената paraneoplastic phenomena може да привлече първоначално внимание към наличието на болестта. При белодробния рак това може да бъде Lambert-Eaton myasthenic syndrome (отпадналост на мускулите поради автоимунно заболяване), Хиперкалцимия и SIADH. Туморите в горната част на белия дроб, могат да се разпространят в локалните части на симпатиковата нервна система, водейки до промени във вкусовите усещания и до проблеми със очния мускул(комбинация позната като "симптом на Хорнер"), също и до слабост в мускулите на ръцете причинена от навлизането в ръчния нерв.

При много пациенти още преди да имат симптоми и да потърсят медицинска помощ ракът вече се е разпрострял отвъд мястото на първоначалното му появяване. Белодробния рак често метастазира в костите, например около кръста (причинявайки болки в кръста), черния дроб и мозъка.

Диагноза - Рак на белия дроб

Като първа стъпка за диагностициране на пациенти със симптоми на рак на бял дроб се прави рентгенова снимка на гърдите. На снимката могат да се видят натрупване на маса, разширяване на медиастинума (предполагащо разсеики към лимфните възли), свиване, консолидация и плеврална ефузия. Ако на рентгеновата снимка няма достатъчно информация но има основателни причини да се смята че пациента има рак на белия дроб (например заклет пушач със съдържание на кръв в храчките), се правят бронхоскопия и/или КАТ (компютърна аксиална томография или наричано популярно "скенер"). Често се налага да се направи биопсия (базирана на скенера) за да се определи вида на тумора.

Ако изследванията потвърдят наличието на рак на белия дроб, резултатите от сканирането, и често positron emission tomography (PET), се използуват за да се определи дали заболяването е локално и може да се отстрани чрез оперативна намеса или се е разпростряло до степен да не може да се оперира. PET не е толкова полезна колкото КАТ сканирането, тъй като не всички метастази се виждат при PET сканиране (такива като bronchoalveolar carcinoma), и белодробни инфекции могат да изглеждат като рак.

Необходими са и кръвни тестове както и функционално тестове на дробовете за да се оцени дали пациента е в състояние да бъде опериран. Ако функционалните тестове покажат недостъчен респираторен(дихателен) обем, какъвто може да има при хроничните пушачи, оперативната намеса може да бъде противопоказна.

Видове - Рак на белия дроб

Има два основни вида рак на белия дроб категоризирани според големината на раковата клетка: недребноклетъчен (80%) и дребноклетъчен (около 20%). Това класифициране макар и базирано на прост патоморфологичен критерии има много основна роля за определянето на клиничното лечение и прогнозирането на развитието на болестта.
Недребноклетъчен рак на белия дроб (НДРБД)

Недребноклетъчният рак на белия дроб обединява няколко хистологични типа: плоскоклетъчен, едроклетъчен и аденокарцином. Те имат сходни механизми на протичане и съответно сходно лечение.
Дребноклетъчен рак на белия дроб (ДРБД)
Други видове:

-централен дребноклетъчен карцином на левия бял дроб
Метастазирал

Причинители - Рак на белия дроб

Общото название за причинители на рак на белите дробове е "Канцерогени".
Ролята на тютюнопушенето

Катраневите продукти от тютюневия дим причиняват клетъчни изменения по стените на бронхите. Изменените клетки започват неконтролируемо да се делят и да изместват здравите клетки.
Азбест
Газ Радон

Радона е радиоактивен химичен елемент от 6 период, 8А група. Проведени са редица научни изследвания, въз основа на които се смята, че радона е канцерогенен. Повишената концентрация на радон във въздуха в жилищните помещения, уеличава вероятността от рак на белите дробове.